O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 31.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1246 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 35839/ 07.07.2009 год., заявена от К. П. А. от гр. С., подадена чрез адв. Х срещу въззивно Решение от 02.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 4038/2006 година на Софийския градски съд , с което е обезсилено изцяло Решение от 06/10.2006 година на софийския районен съд , 29 състав по гр.д. Nо 11455/2005 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че възприетото с обжалваното решение становище на съда за недопустимост на отрицателния установителен иск при спор за собственост, противоречи на диспозитивното начало и правото всяка страна-ищец сама за избира формата на предприетата съдебна защита при спор за собственост при установен правен интерес.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с доводите , че с обжалваното решение , въззивният съд се е произнесъл по процесуално правения въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта в противоречие с практиката на ВКС , като се представя Решение Nо 19 от 19.02.2001 година по гр.д. Nо 526/ 2000 година на ВКС- ГК, II отд.; Решение Nо 885 от 12.06.2002 година по гр.д Nо 95/2001 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 1170 от 09.12.2008 година по гр.д. Nо 3491/2007 година на IV отд. на ВКС- ГК .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор ответниците по касация Н. и П. Г. чрез адв. Г. С. , с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при пазарна цена на имота по разпоредителната сделка от 11 000 евро.
С посоченото решение , е ОБЕЗСИЛЕНО решението на районния съд , с което е признато за установено, че ответниците – не притежават правото на собственост на ливада от 1653 кв.м.. в м.”Ш” , имот Nо 025039 в землището на с. Г., Банкя ЕКАТТЕ 99141, след като е прието, че липсва правен интерес и заявеният отрицателен установителен иск на К. П. А. е недопустим , производството е прекратено.
Въззивният съд е постановил решението си , мотивирайки изводите си , че при спор за собственост , страната която поеме инициативата за разрешаване на спора , носи доказателствената тежест да установи правата си, поради което е „недопустимо предявяване на отрицателен установителен иск , тъй като това би означавало да се даде възможност на една от страните по спора да размести едностранно, по волята си , правилата за разпределение на доказателствената тежест.”
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Правеният въпрос от значение за постановения правен резултат е този за допустимостта на отрицателен установителен иск при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта в противоречие с практиката на ВКС. При съпоставка с дадените разрешения по Решение Nо 885 от 12.06.2002 година по гр.д Nо 95/2001 година на ВКС- IV отд. , с което е прието, че „от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси исковата защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск . Правният интерес от предявеният отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответната страна, която продължава да претендира отричаното от ищеца свое право на собственост върху имота, настоящият състав намира , че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск като форма на защита на правото на собственост . Останалите две Решение Nо 19 от 19.02.2001 година по гр.д. Nо 526/ 2000 година на ВКС- ГК, II отд. и Решение Nо 1170 от 09.12.2008 година по гр.д. Nо 3491/2007 година на IV отд. на ВКС- ГК , с което се разглеждат хипотези за оставяне в сила на решения на първата инстанция , по разгледани отрицателни установителни искове се явяват неотносими за преценката в рамките на производството по чл. 288 ГПК.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 428 лв./ четиристотин двадесет и осем лева / , вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 35839/ 07.07.2009 год. заявена от К. П. А. от гр. С., подадена чрез адв. Х срещу въззивно Решение от 02.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 4038/2006 година на Софийския градски съд , с което е обезсилено изцяло Решение от 06/10.2006 година на софийския районен съд , 29 състав по гр.д. Nо 11455/2005 година.
УКАЗВА на касатора , че следва да се внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 428 лв. / четиристотин двадесет и осем лева/ по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора лично и чрез процесуалния му представител адв. Х се съобщи задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :