4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 11.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4792 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по повод подадена касационна жалба от П.РБ срещу решение № 151 от 13.07.17г. по в.гр.дело № 181/17г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 70 от 2.03.17г.по гр.дело № 103/15г.на Окръжен съд- Велико Търново. С него П РБ е осъдена да заплати на И. В. М. сумата от 5 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление,за което е оправдан с влязла в сила присъда, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи; Трябва ли да е налице пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди.
Ответникът по жалбата И. М. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е и частна жалба от П РБ срещу определение № 352 от 21.09.17г.на Великотърновския апелативен съд по гр.дело № 181/17г.,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 151 от 13.07.15г. в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба И. М. моли да бъде оставена без уважение.
С определение № 431 от 12.12.17г.на ІV г.о.на ВКС частната жалба е присъединена към касационното производство за общо разглеждане.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Посочените от касатора въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че първоначалното обвинение срещу ищеца е било по чл.302 т.1 т.2 и т.4 във вр. с чл.301 ал.1 НК,извършено при условията на продължавано престъпление,чрез четири деяния.С постановление от 14.06.2010г. наказателното производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК – поради недоказаност на обвинението за първите две деяния – през м.декември 2008г.в [населено място] и през м.декември 2008г.в [населено място],за поискан и приет дар от по 5 000 лв,който не му се следва.С присъда № 6 от 12.05.11г.по нохд № С-852/10г.на СГС И. М. е признат за виновен в това,че през периода 3.10.09г.- 2.10.09г.в [населено място],в условията на продължавано престъпление, на два пъти, в съучастие като извършител и подпомогнат от Г. Н. В.,като длъжностно лице,заемащо отговорно служебно положение – прокурор при Окръжна прокуратура – П., поискал и приел от Й. И. дар,който не му се следва – сумата 25 000 лв – големи размера, за да извърши действие по служба,и на основание чл.302 т.1 и т.4 във вр.с чл.301 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 НК, чл.54 НК и чл.50 ал.1 във вр.с чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода”.Със същата присъда М. бил признат за невинен в това да е извършил престъплението чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, както и да е поискал и приел дара, задето е извършил действия по служба и е оправдан по обвинението в тази му част.С решение № 100/15.01.13г.по внохд № П-146/11г.на САС е изменена присъдата му, като е намален размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода”,като на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години.С решение № 224/1.07.13г.по к.н.д.№ 479/13г.на ВКС е оставено в сила решението на САС.
При тези данни въззивният съд е приел,че ищецът има право на обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за вредите, претърпени в резултат на повдигнатото обвинение в частта,в която наказателното производство е било прекратено и в частта, по което е оправдан.При определяне на дължимото обезщетение съдът е взел предвид периода,през който ищецът е бил привлечен като обвиняем – около една година и седем месеца в частта,в която наказателното производство е прекратено и близо три години и три месеца в частта,с която е оправдан.Съобразени са и конкретните обстоятелства по делото – наказателното производство е засегнало честта и достойнството му, изпитвал е стрес и притеснения от изхода на делото, случаят е бил отразен в медиите, по време на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража” са били ограничени свободата му, лишен е бил от начина си на живот, след освобождаването му се е затворил в себе си, не контактувал с никого.С оглед на изложеното съдът е счел,че сумата от 5000 лв е справедлив размер,който да репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА :
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на П РБ с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.
С решение № 151 от 13.07.17г.по в.гр.дело № 181/17г.на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд и въззивникът П РБ е осъдена да заплати на въззиваемия И. М. сумата 880 лв – направени разноски пред въззивната инстанция.
Правилно съдът е разпределил отговорността за разноски във въззивното производство.С първоинстанционното решение искът на И. М. по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен частично за сумата от 5000 лв,като е отхвърлен за разликата до претендираната сума от 51 000 лв.Въззивна жалба е подадена само от ответната П. РБ,а не и от ищеца.С въззивното решение жалбата е приета за неоснователна и с оглед на този изход на производството и на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.с чл.10 ал.3 ЗОДОВ ответникът дължи заплащане изцяло на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
По тези съображения обжалваното определение,с което съдът е счел,че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ал.1 ГПК ,е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 151 от 13.07.17г.по в.гр.дело № 181/17г.на Великотърновския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П РБ против определение № 352 от 21.09.17г.по в.гр.д.№ 181/17г.на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.