РЕШЕНИЕ
№ 335
София, 12.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
и с участието на прокурора Антонова
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2549/2015 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България, чрез С. Я.-прокурор във В. апелативна прокуратура срещу решение №177/04.11.2014г по гр.дело № 447/14 на Апелативен съд-Варна в частта, с която искът по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 45 от 12.1.2015 г по гр.дело № 4800/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието справедливост и преценката за приложение на критериите по чл.52 от ЗЗД справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.11.2004г. ищецът К. С. Б. е задържан в следствения арест по обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1 от НК. На 31.08.2005г. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления, както следва: 1) по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.9, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 19.11.2004г. в [населено място] по начин, опасен за живота на мнозина, в съучастие като съизвършител, направил опит да умъртви Т. С. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини; 2) по чл.354а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 20.11.2004г. в [населено място] в съучастие като съизвършител, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество-хероин (0.76 гр.) и съдържание на акивен компонент-Диацетилморфин-17.1% на стойност 49.40 лв. На 09.01.2006г. мярката за неотклонение „Задържане под стража” е приведена в изпълнение в затвор. Образувано е НОХД №1918/2006г. по описа на ОС-Варна по внесения на 28.09.2006г. обвинителен акт, което е приключило с присъда №89/20.09.2007г., с която К. Б. е признат за невиновен по първото от гореописаните престъпления и за виновен по второто от тях. След обжалване на присъдата пред Варненския апелативен съд е образувано ВНОХД №454/2007г., като с решение от 18.06.2008г. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Образувано е НОХД №1087/2008г. по описа на последния съд, като с присъда от 15.01.2009г. ищецът е оправдан по всички повдигнати му обвинения. Мярката за неотклонение „задържане под стража” е изменена в „парична гаранция” в размер на 5 000лв. на 10.11.2008г., като фактическото освобождаване на ищеца е осъществено на 17.11.2008г. На същата дата Варненският окръжен съд е наложил забрана на подсъдимия да напуска пределите на страната без съответно разрешение на съда. Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура-Варна пред Варненския апелативен съд, който изцяло я е потвърдил с решение №111/01.07.2009г. Последното решение е протестирано от А. прокуратура-Варна пред ВКС, който с решение от 16.12.2009г. е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. Поради невъзможност да се образува състав за новото разглеждане на делото, същото е изпратено от ВКС на Бургаския апелативен съд, който е потвърдил оправдателната присъда на Варненския окръжен съд. Решението на БАпС е обжалвано отново пред ВКС, който отново е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане. Последвалото разглеждане на делото от БАпС е завършило с решение №41/17.07.2012г. по ВНОХД №26/2012г., отново потвърждаващо оправдателната присъда на ОС-Варна. Последвал е протест на прокуратурата, който ВКС е оставил без уважение, като е потвърдил решението на Бургаския апелативен съд, с решение №540 от 23.01.2013г. по НОХД №1853/2012г.Приел е, че Б. е пребивавал в арест от 21.11.2004г. до 09.01.2006г. или общо 1 година, 1 месец и 18 дни, а в затвора в [населено място] от 09.01.2006г. до 17.11.2008г. или общо 3 години, 3 месеца и 23 дни. Или, общо задържането на Б. е продължило 4 години, 5 месеца и 11 дни. От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел М. М., въззивният съд е установил, че след задържането в ареста и впоследствие в затвора, К. Б. е бил различен човек в сравнение с времето преди това, променил е поведението си, като е станал по-затворен в себе си, не говорел много, разделил се с постоянната си приятелка, бил е обект на шеги от общи познати във връзка с повдигнатото му обвинение.От правна страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство му е причинило неимуществени вреди, за чието репариране следва да бъде определно обезщетение в размер на 30 000 лв, които са предназначени да обезщетят всички преживени отрицателни емоции, несигурност за бъдещето, ограничаване правото на свободно придвижване.
По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.
В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение.При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При този отговор на поставените въпроси, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното :
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната.Незаконно повдигнатото обвинение предвид тежестта на престъплението безспорно се е отразили негативно върху психиката на ищеца.Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв.
Не се установява ищецът да е претърпял съществени терзания, психически преживявания от воденото срещу него наказателно преследване, да е уронен неговия престиж в обществото, да е преживял по-тежки страдания от принципното търпение на лишения и неудобства в резултат на налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв.Отрицателните изживявания на ищеца в случая са установени единствено въз основа на събраните показания на един свидетел /М. М./ който твърди, че задържането под стража депресирало К..Понастоящем той не работи, не тренира.След задържането приятелката му прекратила отношенията си с нето, а публикациите в пресата го представяли като килър.С оглед установеното по делото като се отчете, че воденото наказателно производство е продължило малко повече от 8 год, задържането под стража-близо 4 години и половина, а доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи, на пострадалия следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв, тъй като предназначението на обезщетението е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са установени по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице подържаното от касатора-П. на РБ основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера над сумата 20 000 лв до сумата 30 000 лв
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №177/04.11.2014г. по гр.дело № 447/14 на Апелативен съд-Варна в частта, с която искът по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ предявен от К. С. Б. срещу П. на РБ е уважен до размера на сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от 23.1.13 г до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА решение №177/04.11.2014г. по гр.дело № 447/14 на Апелативен съд-Варна в частта, с която искът по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ предявен от К. С. Б. срещу П. на РБ е уважен за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 30 000 и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. С. Б. срещу П. на РБ иск по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 10 000 лв, представляващи обезщетение от незаконно повдигнато и подържано обвинение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/