О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 28.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.04.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2481 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД”А.”,със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 4232 от 16.06.2015 год., по в.гр.д.№ 1255/2014 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на СРС от 30.10.2013 г., по гр.д.№ 21157 / 2012 г., в неговата отхвърлителна част, са уважени предявените от П. Ш. срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове: по чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ за сумата 11.051.22 лв. – застрахователно обезщетение във вр. с настъпило застрахователно събитие „кражба” на л.а. марка „БМВ 320” с ДК№ СА 8861-РА, с рама WBAAP71050PN43064 и двигател № 204А487825408, застрахован по договор за имуществено застраховане по застраховка „каско”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № [ЕГН] / 10. 03. 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за 378.04 лв. – обезщетение за забава за периода 28.12.2011 г. -26.04.2012 г. /датата на исковата молба/.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че независимо от неосъществяване на изрично уговореното в процесния застрахователен договор и ОУ на застрахователя – неразделна негова част, отлагателно условие за влизането му в сила, същият е породил присъщите му правни последици.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото материалноправни въпроси: 1.” Могат ли страните да договарят отлагателно условие с Общите условия на договор за застраховка „Каско” на моторно- превозно средство, отделно от плащането на застрахователна премия или от първа вноска от разсрочената премия, от чието точно изпълнение да зависи влизането в сила на застрахователния договор?”; 2. „ Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие, изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължение, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл.211, т.2 КЗ/ отм./? и 3. ”Може ли изплащането на второто вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните?”
Наличието на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с отсъствието на еднозначно възприето от съдилищата в страната тълкуване на разпоредбата на чл. 211,т.2 КЗ / отм./ и липса на задължителна практика по приложението и за разгледаната от въззивния съд конкретна хипотеза – сключен договор за имуществена застраховка „Каско” при изрично договорено между съконтрахентите отлагателно условие.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез пълномощника си адв.С.Н.-САК, е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на ясно изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразил несъгласие и с въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, с оглед неконкретизиране на законовата разпоредба на материалното и/ или процесуално право, която се твърди, че е нарушена от въззивния съд.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения главен иск, основан на чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ решаващият състав на СГС е приел, че ответникът в качеството си на застраховател по имуществена застраховка ”Каско” на моторно- превозно средство няма право за откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие- покрит застрахователен риск, независимо от неизпълнение на изрично уговорените в застрахователния договор допълнителни условия за оглед и маркиране на автомобила щом е приел плащане и на втората от разсрочените премийни вноски.
Счел е че в случая въведените с клаузата на т.39 от ОУ на застрахователя изисквания за оглед, заснемане , извършване на пасивна маркировка и подновяване на информационното обслужване на застрахования лек автомобил, възпроизведени в застрахователния договор, са единствено с цел установяване техническото състояние на същия към момента на неговото сключване, поради което при отсъствие на данни ответното ЗАД да е упражнило правото си по т.41 от ОУ на отказ от поемане на задължение за застрахователна закрила по имуществена застраховка „Каско” заради лошо техническо състояние на процесното мпс, то този договор е породил целените с него правни последици, за които е ирелевантен уговореният от съконтрахентите различен момент на влизането му в сила. С оглед изхода на делото по главния иск е уважена частично и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че вторият и третият от поставените от касатора правни въпроси са от значение за постановения краен правен резултат по делото – включват се в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения главен иск, поради което и обосновават общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Основателно по отношение на тях е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на касационната инстанция по приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./ не дава отговор на така поставените правни въпроси, а разпоредбата на чл. 187 КЗ / отм./ не е достатъчно ясна относно характера на „уговореното друго” за влизане в сила на застрахователния договор, извън плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсроченото и плащане, поради което разрешаването им от касационната инстанция ще е от значение за постигане точното прилагане на закона от съдилищата, като и ще допринесе за развитие на правото.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 4232 от 16.06.2015 г.,по в.гр.д.№1255/2014 г..
УКАЗВА на касатора ЗАД”А.”, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 228.58 лв. /двеста двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: