О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София,03.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.03.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3130/2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ”АД, [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 236 от 27.07.2018 г., по т.д.№ 260/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 522 от 20.11.2017 г., поправено с решение № 180 от 04.04.2018 г., двете по т.д. № 663/2015 г., в частта му за уважаване на предявения от „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ”АД положителен установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 100 000 лева, представляваща неизплатена част от цена от 1 364 302.87 лв. по договор за продажба от 26.01.2012 г. и анекс № 1 от 05.12.2012 г., предмет на Заповед за изпълнение № 2798 от 05.05.2015 г., по ч.гр.д.№ 5169/15 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.04.15 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски от 77 998 лв. за първоинстанционното произвоство и 4 640 лв. за заповедното производство по ч.гр.д.№ 5169/15 г. на ПОС, както и в частта , с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на Пловдивския окръжен съд № 522 от 20.11.2017 г., поправен с решение № 180 от 04. 04.2018 г., двете по т.д.№ 663/2015 г., е признато за установено съществуването на вземане на „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу настоящия касатор, като ответник, в размер на 1 264 302.87 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2015 г. до окончателното й изплащане, произтичащо от договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 26.01.2012 г. , за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 5339 от 10.08.2015 г., по ч.гр.д.№ 9846/15 г. на Пловдивския районен съд и разноски общо от 79 493.66 лв., включващи и тези за заповедното производство по ч.гр.д.№ 9846/2015 г. като е постановено, че това последно вземане от 1 264 302.87 лв., представлява част от неплатена на продавача „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД покупна цена от купувача „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ”АД, възлизаща общо на 1 364 302.87 лв. с включен ДДС, дължима за всички заявени, доставени и получени тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1 „М.” Оризово- Капитан А., Л. 1 „Оризово- Д.” от км.5+000до км.36+400, по сключен между тези две дружества договор за продажба от 26.01.2012 г. и Анекс №1 с нотариална заверка на подписите от 05.12.2012 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за недопустимост, поради нарушение на същественото процесуално правило на чл.214 ГПК.
В пространно изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което ненужно е възпроизведен диспозитива на обжалвания съдебен акт и са анализирани мотивите на въззивния, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК и тези на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като последните по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.” За правомощията на въззивния съд при допуснато от първата инстанция изменение на иска от установителен по чл.422 ГПК в осъдителен, поради отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист?”; 2.”Длъжен ли е въззивният съд да допусне поискани във въззивната жалба доказателства относно размера на твърдяното вземане, въведено в процеса чрез възражение за прихващане, поискани своевременно и пред първоинстанционния съд, но недопуснати от него?”; 3.” Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускане на посочените от страните доказателствени искания?”; 4.”Длъжен ли е въззивният съд да даде еднозначна и точна правна квалификация на предявените, чрез възражение за прихващане , претенции?”; 5.”При продажба на стока, която след това е препродадена или вложена като материал за изработване на вещ, отговорността на предходния продавач за недостатъци функция ли е от отговорността на купувача, който като продавач или изпълнител носи отговорност пред своя купувач или пред поръчващия изработването на вещта?”;6.”Включва ли понятието” дължима грижа” при приемане на изработеното/ закупеното/ разбирането, че търговецът е задължен да установи недостатък при приемане на стоката(в случая тръби и скоби), който недостатък е обективно невъзможно да бъде установен при обикновен преглед(отклонение, което е част от милиметъра), а трябва да бъде използван специализиран уред(в случая дефектоскоп), респ. и лице, което борави с този уред?”;
В подкрепа на твърдяното несъответствие с практиката на ВКС са цитирани постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, както ТР № 4/13 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения. При условията на евентуалност изразява и несъгласие с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол , по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение решаващият състав на Пловдивския апелативен съд, след констатирана във въззивното производство новонастъпила в процеса пред ПОС нередовност на исковата молба по присъединеното т.д.№ 752/2015 г.на ПОС, изразена по отношение на твърдяното от ищеца вземане за 1 264 302.87 лв. и съответното й привеждане в съгласие с изискванията на процесуалния закон по реда на чл.129, ал.4, във вр. с 2 и чл.127, ал.1, т.5 ГПК, е приел, че между „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като продавач и „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ” АД, като купувач, е сключен договор за продажба от 26. 01. 2012 г., с последващ към него анекс № 1/05.12.2012 г. с нотариално удостоверяване на подписите – документ по см. на чл.417, т.3 ГПК, въз основа на който в полза на настоящия ищец последователно са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5169/2015 г. на ПРС за вземане в размер на сумата 100 000 лева – част от общо дължимите 1 364 302.87 лв., представляваща цена (с включен ДДС) за поръчана и доставена стока и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ 9846/2015 г. на ПРС, за оставащата част от твърдяното вземане от 1 264 302.87 лв., ведно със съответната законна лихва върху тези суми. След направени от длъжника, настоящ ответник, възражения по чл.414 ГПК по предявените от кредитора положителни установителни искове, основани на чл.422, ал.1 ГПК, са образувани т.д. № 663/2015 г. и т. д.№ 752/2015 г., двете на ПОС. С определение на Пловдивския окръжен съд № 1248 от 08.06.2016 г. отделните образувани дела с посочени по- горе са съединени в едно производство за общо разглеждане под № 663/ 15 г. на основание чл. 213 ГПК. Съобразявайки еднаквото правно основание на двете частични вземания, всяко от които предмет на съответния положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е счел, че същите са доказани за съществуващи до размера на отделните суми и в своята общност формират пълния остатък на дължимата, но незаплатена покупна цена за поръчана от ответника и доставена му от ищцовото дружество стока – поцинковани спирано нагънати стоманени тръби и скоби за водоскоци в размер общо на сумата от 1 364 302.87 лв. с вкл. ДДС, която купувачът е приел без възражения. Вложена е в изпълняваните от последния СМР по проект „Автомагистрала М.” (А-1) – обект, завършен и пуснат за редовна експлоатация по предвидения в закона ред. Позовавайки се на заключенията (основно и допълнително) на изслушаните в хода на процеса съдебно- счетоводни експертизи, според които счетоводство на всяка от страните по спора е водено редовно, като не е констатиран друг доставчик на процесните промишлени изделия, а неразплатеният остатък на задълженията на купувача, счетоводно документиран, възлиза на 1 333 504.64 лв., след извършен превод на сумата от 100 000 лв. по образувано въз основа на оспорената заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5169/15 г. на ПРС, изпълнително дело, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е счел за неоснователно основното въведено в процеса възражение, че двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, с които е удостоверено приемане на доставените промишлени изделия, независимо от идентитета в предметното им съдържание с направените заявки, са непротивопоставими на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ” АД, поради отсъствие на надлежна представителна власт за представляващия ЮЛ- търговец. Изложени са съображения, че доколкото издадените от „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД и приети от „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ”АД фактури със съответните им приложения са безспорно отразени с поредни номера в дневниците за покупки на купувача за съответните данъчни периоди, като сумите по данъчните фактури, данъчните дебитни известия, данъчната основа и съответно начисления ДДС участват в разчетите по отчетените в ТД на НАП П. справки декларациите по ЗДДС за данъчните периоди м.май 2012 г. – м.януари 2014 г. и получателят е упражнил правото на приспадане пълния данъчен кредит по сочените от ищеца данъчни документи означава, че в случая е приложима презумпцията на чл.301 ТЗ, останала необорена в процеса. Затова и приемането на поръчаните и изработени промишлени изделия по извършените от ищеца доставки е възприето за доказано.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетия за съществуващ дълг на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ”АД към ищцовото търговско дружество в размер на заявените за установяване вземания въззивният съд е посочил и изричното извънсъдебно признание на изп.директор на ответника за дължима и неплатена на ищеца цена, възлизаща общо на 1 440 000 лв., без лихви, обективирано в отправеното до кредитора писмо, изх.№ 319/19.02.2015 г. По съображения, черпени от характера на дължимата от ответника престация по процесния договор и отсъствие на изготвен график по см. на §2, т.5, подлежащ на актуализация, съобразно договореното в § 2, т.6 въззивната инстанция е отрекла да е основателно и другото защитно възражение на ответника за изтекла кратка погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. С оглед липсата на констатации за нарушено качество или други забележки в съставените и двустранно подписани протоколи за приемане на поръчаните и закупени от ответника метални промишлени изделия, замонолитени ( вградени) в обекта в значителен период от време преди първото известяване за твърдян в тях недостатък и предвид датата на отправеното до продавача( изпълнител на изделието) възражение – непосредствено след получаване на първата нотариална покана за плащане, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е преценил като неоснователни възраженията на „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ” АД за прихващане, със следните вземания: от 377 665.70 лв. – неустойка за наличие на „некачествено производствено изпълнение”; от 629 442.84 лв. –дължимо в абсолютна стойност намаление на цената на доставените изделия и от 91 98.00 лв. – неустойка за забава по § 4, т.3, пр.2 от договора, като е изложил подробни правни съждения за отсъствие на доказателства както по отношение на размера им, така и на съответното заявено основание, при игнориране заключението на допусната съдебно техническа експертиза по приложеното ч.гр.д. № 378 /2015 г. на Чирпанския районен съд, с което последно са били обезпечени доказателства за качеството на доставените тръби и конструкции, относно дебелината на ламарината, съобразно конкретната спецификация в съответните поръчки на купувача и реалните доставки.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Първият от формулираните от касатора процесуалноправни въпроси обосновава общото основание за достъп до касация, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доказано по отношение на същия е и поддържаното селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Съгласно задължителни за съдилищата указанията в т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които и при действащия ГПК са актуални в разглежданата хипотеза на нередовност на исковата молба, според приетото с т.5 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС щом при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане на материалноправния спор по същество, предвид аналогичната му на първата инстанция негова дейност, различаваща се от проверяваща дейност на втората инстанция,уредена по отменения ГПК като контролноотменителна, той може да остави исковата молба без движение при констатирани в нея дефекти, които могат да се отнасят до всички реквизити на исковата молба и да даде на ищеца указания за отстраняването им , за до изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок производството по делото продължава до произнасяне с решение по основателността на подадената въззивна жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение ще следва да се обезсили, като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. Обърнато е изрично внимание, че когато се уточняват основанието, петитум или страните по делото, в хипотезата на отстраняване дефектите на исковата молба, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция в нарушение на процесуалните правила.
В случая Пловдивският апелативен съд е приел, че заявеното от ищеца „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД пред ПОС изменение на иска от установителен в осъдителен, въпреки отсъствието на процесуални основания, при валидност на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК, по ч.гр.д.№ 9846/15 г. на ПРС, притежава правната характеристика на новонастъпила в процеса нередовност на исковата молба по см. на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК, предвид несъответствието(липса на правна обвързаност) между обстоятелствена част и допуснатото от първоинстанционния съд новозаявено искане.
Така приетата във въззивното производство за констатирана нередовност на исковата молба, която е отстранима по реда на чл.129, ал.4, във вр. с ал.2 и чл. 127, ал.1, т.5 ГПК сочи на вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, освен, че налага възприето разрешение да бъде проверено за съответствието му с горецитираната задължителна практика на ВКС.
Приетата основателност на искането за допускане на касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос изключва обсъждането на останалите поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси и съответните поддържаните по отношение на тях допълнителни селективни основания, както и въведената „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2 ГПК.
При този изход на делото в производството по чл.288 ГПК на касатора следва да бъде указано внасянето на допълнителна държавна такса за касационното производство в едноседмичен срок от съобщаването, възлизаща, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК на сумата 27 286.06 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 236 от 27.07.2018 г., постановено по т.д.№ 260/2018 г., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 27 286.06 лв.( двадесет и седем хиляди лева и шест стотинки), съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: