Р Е Ш Е Н И Е
№ 336
гр.София, 12.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №74 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Й. от гр. С., срещу решение от 22.10.2007г. по гр.д. №444/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 02.04.2007г. по гр.д. №1486/2006г. на Старозагорски районен съд, с което е уважен предявения от М. Ц. Ж. от гр. С., срещу Й. С. Й. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и искане с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ .
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата М. Ц. Ж. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено възражение.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от М. Ц. Ж. срещу Й. С. Й. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ по отношение на недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. С., кв.”Т”, бл.64, вх. В, ет.7, ап.78 и искане с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ по отношение на нотариален акт за дарение на същия недвижим имот.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на имота, тъй като ТБ”Б”АД, чийто правоприемник е праводателят на ищцата, е станал собственик на имота, придобит от длъжника и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на възлагателно постановление на съдия-изпълнителя по чл.382, ал.1 от ГПК/отм./.
Решението е неправилно.
Установено е, че по молба на ТБ”Б”АД – клон гр. Г. е образувано изп.д. №2440 по описа за 1993г. на съдия-изпълнител при Районен съд- гр. С., за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №283/1993г. на К. районен съд за сумата 764 207,07нед.лв., дължими към 25.05.1993г., ведно със законната лихва от 63% и разноски, в полза на банката срещу длъжника И. Д. Ж. , представляващ КФ”М”. По искане на взискателя принудителното изпълнение на паричното вземане е насочено върху процесния апартамент, находящ се в гр. С., кв.”Т”, бл.64, вх. В, ет.7, ап.78. Апартаментът е придобит от И. Д. Ж. и съпругата му Т. Й. Ж. , на името на последната, в режим на съпружеска имуществена общност, с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, на 01.11.1984г. За обезпечаване вземането на взискателя по изпълнителното дело е наложена възбрана на апартамента, която е вписана на 30.06.1993г. След вписване на възбраната – на 12.08.1993г. Илия Д. Ж. и Т. Й. Ж. даряват апартамента на ответника по иска Й. С. Й. с н.а. №173/1993г. Видно от постановление от 05.05.1995г. на съдия-изпълнителя по описаното изпълнително дело, апартаментът е изнесен на публична продан; не са се явили купувачи и насрочената продажба с протокол от 28.03.1995г. е обявена за нестанала. По молба на взискателя с постановлението от 05.05.1995г. апартаментът е възложен на него при цена 80% от оценката, в изплащане на вземането му за сумата 344 899нед.лв., която сума да се приспадне от вземането по делото. На 30.06.2006г. с н.а. №189/2006г. е констатирано правото на собственост на „Д”АД, гр. С., върху апартамента въз основа на възлагателното постановление на съдия-изпълнителя и документи за установяване, че „Д”АД е правоприемник на „Р”АД, гр. С. и ТБ”Б”АД, гр. С. заличена. „Д”АД продава апартамента на 30.06.2006г. на ищцата М. Ц. Ж. с договор, материализиран в н.а. 190/2006г.
Въззивният съд е следвало, но не е извършил преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК, за да разреши съществения за спора въпрос: могло ли е в конкретния случай принудителното изпълнение да бъде насочено върху целия недвижимия имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Принудително изпълнение върху цялата обща вещ, придобита в режим на съпружеска имуществена общност, може да бъде насочено за общ дълг на съпрузите /напр. за дълг по чл.25, ал.2 от СК/. Съгласно чл.389а, ал.2 от ГПК/отм./ за личен дълг на единия от съпрузите, за който другият съпруг не отговаря, принудителното изпълнение може да бъде насочено върху целия общ недвижим имот само при наличие на изрично съгласие на съпруга-недлъжник. Когато за личен дълг на единия от съпрузите, за който другият съпруг не отговаря, взискателят иска да насочи изпълнението върху недвижима вещ в съпружеска общност, изпълнението, съгласно чл.389в, ал.2 от ГПК/отм./ се насочва върху 1/2 идеална част, принадлежаща на съпруга-длъжник и се подчинява на правилата за изпълнение върху идеална част от съсобствен недвижим имот по чл.388 от ГПК/отм./. Законът въвежда относително правно състояние: съвместна собственост между съпрузите и съсобственост спрямо личните кредитори на съпрузите.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводстените правила и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици, с оглед насоченото изпълнение върху недвижим имот в съпружеска имуществена общност. С оглед изводите си по въпроса дали принудителното изпълнение е могло да бъде насочено върху целия недвижим имот в съпружеска имуществена общност или върху ? идеална част на съпруга-длъжник, въззивният съд ще следва да даде разрешение и на въпроса дали възлагането на имота има вещно-прехвърлително действие по отношение на целия имот съпружеска общност или на ? идеална част от него. След като отговори на доводите на ответника по иска за липса на идентичност на възбранения имот с процесния, въззивния съд ще следва да отговори и на въпроса дали възбраната върху недвижимия имот лишава от разпоредителна власт двамата съпрузи или единия от тях и противопоставима ли е на ответника по иска, в чиято полза съпрузите са разпоредили имота след вписването на възбраната. При положителен отговор на последния въпрос съдът ще следва да се занимае с гражданскоправните последици на възбраната спрямо ответника по иска в качеството му на трето лице за изпълнението. По искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ въззивният съд ще следва да съобрази, че нормата намира приложение само по отношение на нотариалните актове по чл.483 от ГПК, удостоверяващи право на собственост върху недвижим имот. На отменявяне и изменяване /частично или напълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 22.10.2007г. по гр.д. №444/2007г. на Старозагорски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: