РЕШЕНИЕ
N 336
София, 29 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни…………….…………………две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова…………………
Ивета Анадолска………………….
при секретар…………..………….А.Караджова…………………………………и в присъствието
на прокурора………….………….Н.Любенов…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………..
наказателно дело № 268/2009 година.
След проведено съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 НПК е постановена присъда № 55 от 02.07.2008 г. по н.о.х.д. № 55/2008 г. на Варненския военен съд, с чиято осъдителна част подсъдимият бивш редник С. И. И. е признат за виновен в това, че на 28.12.2007 г., около 2.05 часа, в гр. В., по бул. “. при управление на лек автомобил “BМV 318”, с ДР № В* нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявал автомобила в пияно състояние под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта 2.73 промила и наркотично вещество – амфетамин, както и с превишена скорост за движение в населено място – не по-малко от 116.48 км/час, и след като изгубил контрола върху управлението по непредпазливост причинил смъртта на возещия се на предната дясна седалка Ф. Р. А. , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, б. “б”, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване, съгласно чл. 46, б. “а” ЗИН, и на пет години лишаване от право да управлява моторно превозно средство, съгласно чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 НК.
С въззивното решение по в.н.о.х.д. № 107/2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България по жалба на подсъдимия присъдата е била изменена като изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” е било отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Горепосочено решение е отменено с решение № 571 от 22.01.2009 г. по н.д. № 613/2008 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, като делото е върнато за да бъдат обсъдени отегчаващите вината обстоятелства с оглед на преценката дали в конкретния случай е правилно и отговаря на целите на наказанието да бъде приложен института на условното осъждане.
В изпълнение на дадените указания с въззивно решение № 21 от 23.03.2009 г. по н.о.х.д. № 16/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Против горното решение е подадена касационна жалба от подсъдимия С, в която е посочено единствено касационното основание “явна несправедливост на наложеното наказание”. Твърди се, че са били пренебрегнати някои смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на дееца и особеностите на деянието. Направено е искане за касационно изменение на въззивния акт чрез отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С въззивното решение, обект на настоящата касационна проверка, са изпълнени указанията на касационната инстанция относно приложението на законовите норми, свързани с правилната индивидуализация на наказанието, и в частност – на института на условното осъждане. Тези указания са били обвързващи по силата на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като при новото разглеждане на делото не са били установени други фактически положения, релевантни към спорния въпрос. Съобразени са смекчаващите отговорността обстоятелства, коментирани и в отменителното касационно решение, като добрите характеристични данни за подсъдимия, младата му възраст, неговото семейно и социално положение. Същевременно обаче случаят наистина е особено тежък. Към момента на престъплението деецът е управлявал автомобил в градски условия, макар и през нощта, с изключително висока скорост (над 116 км/час), поради което са били поставени в рискова ситуация не само за пътниците в превозното средство, но и други участници в движението. Виновният водач сам предварително се е бил поставил в състояние на почти невъзможност да контролира поведението си – алкохолното повлияване (2.73 промила в кръвта) е надхвърляло повече от пет пъти критерия, съответен на признака “пияно състояние”, а освен това е бил употребил и наркотик – амфетамин. В тази обстановка е било повече от естествено пострадалият пътник да се опита да въздейства върху управлението, поради което поведението му не може да се оценени като съществен принос към настъпване на съставомерния резултат. Миналото на дееца също не го разкрива само и единствено в положителна светлина – наказван е за нарушения на воинската дисциплина и правилата за движение като водач на МПС. Затова отказът на въззивния съд да уважи искането на защитата за отлагане на изпълнението на наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е съобразен не само с изискванията на генералната превенция, но и с необходимостта от по интензивно възпитателно въздействие върху личността на самия деец.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21 от 23.03.2009 г. по н.о.х.д. № 16/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 55 от 02.07.2008 г. по н.о.х.д. № 55/2008 г. на Варненския военен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.