Р Е Ш Е Н И Е
№ 336
гр. София, 30 септември 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 328/2009г.
Производството е инициирано по искане на осъдения С. Г. П. за отмяна на присъда от 23.09.2004 година, постановена по НОХД №9810/2003г. по описа на Районен съд-София и потвърдена с въззивно решение №69/22.01.2009 година на Софийски градски съд, по реда на възобновяването, установен в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т.1-3 от процесуалния закон.
В депозираното искане на осъденото лице се визират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, изразяващи се в даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на С. П. , при налични уважителни причини/тежко здравословно състояние/ за неявяването му, и се декларира дерогиране на правните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК в съдебната фаза на наказателния процес. Релевират се оплаквания и за несъблюдаване на материалния закон, обективирани в бланкетно изявление за обективна и субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, и във фрагментарни съображения за неправилен отказ за правоприлагане на чл.58, вр.чл.55 НК, довел до явна несправедливост на наложеното наказание.
При условията на алтернативност се предлага упражняване на предоставените в рамките на извънредния съдебен контрол правомощия, чрез оправдаване на осъдения П. , връщане на делото Софийски градски съд за отстраняване на процедурните пропуски и саниране на процесуалните пороци, или намаляване на размера на индивидуализираната наказателна санкция.
В съдебно заседание на 15.09.2009 година осъденото лице, редовно уведомено не участвува лично, като представляващите го упълномощени защитници поддържат направеното искане по изложените в него доводи и възражения.
Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на осъдения П. за възобновяване на наказателното дело и пледира за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 23.09.2004г., постановена по НОХД№9810/2003г., Районен съд-София е признал С. Г. П. за виновен в това, че на 14.11.2000 година, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 465 /четиристотин шестдесет и пет/ лева, от владението на С. К. , без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което ангажирал неговата наказателна отговорност за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, вр.чл.18, ал.1 и му наложил наказание-лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимото лице и финализирала с решение №69/22.01.2009 година, по ВНОХД №3835/2004г. на Софийски градски съд, с което е първоинстанционната присъда е потвърдена. Логическо следствие от визираната процесуална дейност е необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, като по отношение на последния са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателните дела.
Депозираното искане на осъденото лице е допустимо за разглеждане при предпоставките на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т.1-3НПК. Преценено обаче в контекста на предложената аргументация и подкрепящата я доказателствена съвкупност за възобновяване на наказателното дело, и отмяна или ревизия на постановената по него и влязла в сила присъда, то е неоснователно.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на осъдения П. не е накърнено в хода на въззивното производство.
Процесуалната дейност на Софийски градски съд обективира стриктно съблюдаване на процедурата, регламентирана от нормите на Глава петнадесета, чл.312-чл.337а НПК /Глава двадесет и първа, чл.313-чл.340 НПК, в актуалната редакция на процесуалния закон, действуващ от 29.04.20006г./ В съответствие с императивните предписания на визираните законови разпоредби с определение от 22.12.2004 година компетентният орган е насрочил образуваното ВНОХД№3835/2004г. за разглеждане на 03.05.2005 година, с призоваване на конституираните в наказателния процес страни и за периода от време до 03.12.2008 година провел двадесет и седем съдебни заседания, в които отлагал съдебното производство по причини, препятствуващи явяването на С. П. пред въззивния съдебен състав и участието на упълномощения от него процесуален представител.
Злоупотребата с процесуални права е мотивирала допускането на съдебномедицинска експертиза за здравословното състояние на подсъдимото лице, заключила че С. П. страда от хронични заболявания /хипертонична болест, подагра, дископатия, бъбречна болест и диабет/, които обаче в ремисия, при липса на усложнения и адекватно копиране със съответна терапия не са от характер да създадат пречки за присъствие в съдебната зала и пълноценно участие в процесуално-следствените действия. В съдебно заседание на 03.12.2008година след изслушване на компетентното мнение на вещото лице; при преценка на обстоятелствата, отразени в представения болничен лист /индициращ на остър ларинготрахеит и неоформен съгласно изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/; и съобразявайки словно- материализираната в писмено изявление воля на упълномощения адвокат за отказ от договорна защита и отсъствието на предпоставки за задължителна такава по чл.94, ал.1НПК, СГС, 10-ти състав дал ход на делото и финализирал същото с постановено на 22.01.2009 година, въззивно решение. Очертаната фактология сочи на изпълнени от Софийски градски съд служебни задължения и създадени гаранции за процесуалните права на подсъдимия, последните от които неосъществени, поради неправомерни и безотговорни процесуални изяви на С. П. и демонстрирана некоректност от упълномощения му адвокат.
В контекста на изложеното лансираната теза за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция, обективирани в процесуалните действия по даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на С. П. , при налични уважителни причини, предпоставя категорични изводи за необоснованост и доказателствена необезпеченост. Софийски градски съд не е дерогирал прокламирания в чл.15 НПК основен принцип, не е пренебрегнал предписанията на чл.55НПК и нормативната уредба, регламентираща системата от процесуални възможности, инкорпорирана в правото на комплексна и всеобхватна защита на подсъдимото лице, съответно фактически и юридически обезпечил чрез предвидените от закона способи ефективното му упражняване, и охранил интересите на П.
Настоящият касационен състав не констатира основателност и на релевираните бланкетни доводи за несъблюдаване на установените в чл.чл.13, 14 и 107, ал.5НПК процесуални правила, предписващи задължение за безпристрастно, всестранно и пълно изследване на всички факти, значими за повдигнатото обвинение по делото, с произтичащите от това последици- осуетяване разкриването на обективната истина за извършеното престъпление и неговото авторство в наказателния процес.
Приобщената при досъдебното разследване и в пределите на проведените пред първостепенния съд процесуално-следствени действия, доказателствена съвкупност /свидетелските показания на С. К. , А. М. и Й. Р. ; протокол за изземване от 14.11.2000г./ установява по несъмнен и безспорен начин конкретиката на инкриминираното в обвинителния акт непровомерно поведение на осъдения. Същата сочи, че на 14.11.2000 година С. П. взел плик с пари, билети и карти за градски транспорт от сергия за вестници, находяща се на кръстовището на бул. Сливница” и бул.”Ст. Стамболов” и побягнал, като след упорито преследване от пострадалия К. и с участието на намиращите се вблизост полицаи М. и Р. , възприели виковете за помощ, извършителят на престъпния акт бил задържан с част от отнетите вещи. Очертаните фактически положения са изведени след задълбочено обсъждане на инкорпорираните гласни и писмени доказателствени средства, и при професионална оценка на съдържимите се в тях убедителни, непротиворечиви и еднопосочни данни. Районен съд-София и въззивният състав не са допуснали процесуални нарушения при формирането на своето вътрешно убеждение по основния факт, предмет на доказване в рамките на чл.102 НПК – инкриминираното престъпно посегателство и съпричастността на осъдения. Съдебните инстанции са осъществили изискуемата се процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина в процеса, в изпълнение на установения от разпоредбите на чл. чл.13, 14 и 107 НПК регламент, формулираните фактически изводи се базират на всеобхватен анализ и прецизна интерпретация на доказателствените източници, поради което и ВКС намира, че не са налице претендираните в искането за възобновяване касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не установи и визираните неправилност при прилагане на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание
Законосъобразно, в съответствие с очертаната фактология и при съблюдаване на действуващата материалноправна уредба, и константна съдебна практика по приложението й, първоинстанционният съд и СГС са приели че с неправомерната си проява С. П. е субсумирал престъпния състав на чл.196, ал.1,т.1,вр.чл.194, ал.1,вр.чл.29 и чл.18, ал.1НК.
В тази насока несъстоятелни са предявените възражения на осъденото лице за обективна и субективна несъставомерост на инкриминираното деяние, носещи белезите на декларация и предпоставящи обективна невъзможност за адекватен коментар, с необходимата конкретност на факти и доказателства.
Касационният съд не споделя и съображенията при тълкуване на нормата на чл.58, б.”а” НК, обосноваващи неправилен отказ на съдебните инстанции за диференциране наказателната отговорност на осъдения П. при условията на чл.55, ал.1, т.1НК и предпоставящи заключение за явна несправедливост на санкционните последици.
При престъпно посегателство приключило в стадия на опита, деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, след преценка на причините, поради които то е останало недовършено и на степента на осъществяване на намерението, като съдът може да приложи и разпоредбата на чл.55НК, при съобразяване на указаните обстоятелства /чл.18, ал.2НК; чл.58, б.”а”НК/. Обективираната в цитираните материално- правни норми воля не дава основание за подценяване на по-ниската степен на обществена опасност при опита от довършеното умишлено престъпление, обусловена от неосъщественото докрай изпълнително деяние, въпреки започналото му изпълнение при взетото от дееца решение за неговото довършване, или от ненастъпилите вредоносни последици. Законодателят вменява обаче в задължение на компетентния орган при индивидуализация на наказателната отговорност за опит да проявява конкретен подход, изразяващ се не във формално позоваване на недовършеността на престъпното посегателство, а в цялостна обективна и задълбочена оценка на фактите, релевантни за удовлетворяване на лимитираните в чл.18, ал.2НК, критерии. В аспекта на очертаната позиция разпоредбата на чл.58, б.”а” НК не сочи на претендираната от осъдения безусловна императивност за ползуване на установената привилегия при определяне на наказателната санкция, а предписва само възможност за правоприлагане на чл.55 НК, при опита като стадий на престъпна дейност.
Софийски РС и въззивният съдебен състав са съобразили установените фактически данни за инкриминирания акт и хронологията на последващите го събития и поведенчески прояви /упоритото преследване на С. П. от пострадалия К. и активната намеса на полицейските служители, възпрепятстували довършването на престъплението, въпреки демонстрираната престъпна упоритост на дееца и положените от него усилия в посока реализиране на вредоносния резултат, осуетяване разкриването на общественоопасното посегателство и неговия автор/, като в рамките на възложената им от закона компетентност правилно са диференцирали наказателната отговорност при условията на чл.54НК.
При съблюдаване тежестта на инкриминираното деяние и правните очертания на рецидивната престъпна дейност, приключила във фазата на опита, и в съответствие с доказателствата за личната опасност на извършителя, справедливо е отмерено наказанието на осъдения П. /минимално предвиденото в закона/ – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. В коментирания смисъл поставеният в искането акцент на „прекомерната завишеност” на наказателната санкция не се подкрепя от фактически и юридически доводи, като изразеното недоволство от размера на „индивидуализираното наказание-ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода”, несъответно на наложеното, внася допълнително неяснота и създава съмнения в действителната воля на молителя.
Предложената аргументация мотивира касационния състав да приеме липса на нарушения на материалния закон при очертаване на правната квалификация на инкриминираното деяние и при ангажиране на наказателната отговорност на осъденото лице, и предопределя неоснователност на касационните оплаквания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК
По изложените съображения искането на осъдения С. П. за отмяна или ревизия на постановената от Софийски районен съд по НОХД №9810/2003г. и влязла в сила присъда, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. П. за възобновяване на НОХД№9810/2003г. на Районен съд-София и на ВНОХД№3835/2004г., по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.