Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
гр.София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 305/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения В. Й. А. за възобновяване на въззивно нохд № 2541/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 45/18.02.2008 год. на основанията, посочени в чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушен е закона и наказанието е явно несправедливо по размер, което по преценка на касационната инстанция следва да доведе до връщане на делото за ново разглеждане или до определяне на друго по вид наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като няма основания от поддържаните за отмяна или изменение на решението.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира:
Пловдивският районен съд с присъда № 125/12.09.2007 год. по нохд № 1697/2006 год. признал подсъдимия А за виновен в това, че на 04.10.2005 год. в гр. П. пред надлежен орган на властта-дознател, с подадена жалба набедил св. Р в извършване на престъпление по чл.323 и по чл.319 НК като е знаел, че Р. е невинен. На основание чл.286, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, и обществено порицание, което да се изпълни чрез оповестяване на присъдата в кметството по местоживеене.
Пловдивският окръжен съд с решение № 45/18.02.2008 год. по въззивно нохд № 2541/2007 год. изменил присъдата и оправдал частично подсъдимия като го признал за невинен деянието, за което е набедил св. Р по чл.319 НК да се е изразявало в унищожаване и повреждане на документ, както и в това същото да е имало за цел „набавяне за себе си облага”.
Определил наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК на 10 месеца и приложил чл.55, ал.3 НК като отменил наказанието обществено порицание.
Въззивното производство е образувано по жалбата на осъдения А. , съдържаща искане за отмяна и оправдаване и алтернативно – за изменение и определяне на друго по вид наказание, както и отмяна на кумулативното наказание.
Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди доводите в жалбата и да извърши проверка изцяло като се произнесе с решение, което да даде отговор на всички доводи и възражения. Макар и да не се е произнесъл с нова присъда, поради което да не е имал задълженията по чл.339, ал.3 НПК, е изготвил мотивите си съобразно изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка, която не подлежи на контрол от касационната инстанция, макар и в производство по възобновяване, и заявил по ясен и категоричен начин съгласието си за събраните доказателствени материали като възможни и достатъчни, че няма процесуални нарушения при проверката, както и че страните не са били ограничени в упражняване на правата им да правят нови доказателствени искания и да представят нови доказателства. Направил е на същите нов подробен анализ. Мотивирал подробно решението си, че е доказано по несъмнен начин обвинението за набедяване и е изложил само собствени съображения за констатация за наличие на данни в жалбата на подсъдимия и за други престъпления, а не само за това по чл.323 НК и невъзможността за промяна в обвинението.
Изложил е подробни съображения и за отказа си да приеме, че е доказано чрез съдържанието в жалбата на елементи за извършено престъпление по чл.319 НК, конкретизирайки тези по обвинителния акт, в който смисъл е изменил присъдата и е оправдал подсъдимия. Отговорил е на всички доводи и възражения по начина и със съдържанието на решението, съответстващо на изискванията по чл.339, ал.2 НПК вр.чл.14 НПК.
Няма нарушение на чл.303 НПК, защото изводите за вината са направени въз основа на събраните доказателства, оценени с оглед действителния им смисъл. Възражението, че няма отговор на поддържани аргументи е неоснователен. Поначало проверката по искане за възобновяване се извършва по правилата на касационното производство, а в това на осъдения липсват конкретизирани нарушения, които опорочават съдебния акт, а служебна проверка съгласно чл.314 НПК се извършва от въззивния съд като инстанция по същество. Вярно е, че превратното тълкуване на доказателствата по правило е нарушение, но въззивният съд е извършил цялостна и задълбочена проверка по реда и начина, предвидени в НПК и съобразно изискванията на чл.107, ал.3 НПК-без да дава приоритет във вреда на подсъдимия на онези, които отегчават отговорността му или да пренебрегва в някаква степен тези, които го оправдават. В подкрепа на този извод е и решението за частично оправдаване на подсъдимия, което е н а правил след задълбочена и вярна оценка на събрания доказателствен материал, като не е допуснал нарушения на изискванията по чл.107 и 14 НПК. Затова и не може да се определи възражението за нарушаване процесуалното право на защита за основателно по съображенията за нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал, а не само поради абстрактното му формулиране.
Няма нарушение на правилата за събиране и проверка на доказателствата. Такива възражения подсъдимият и защитниците му не са правили нито на досъдебното производство, нито в двете инстанции по същество. Доколкото са имали доказателствени искания съдът се е произнасял по тяхната основателност с мотивирани определения, а съдържащите относими към предмета на доказване обстоятелства са обсъждани наред с останалия доказателствен материал. Няма нарушение при провеждане на разпитите на свидетелите и осъдения в различните фази, нито е опорочено събирането на писмените доказателствени средства. Не са оценявани негодни и опорочени доказателствени средства, нито са взети предвид при решаване на въпросите по чл.301, ал.1 т.т.1 и 2 НПК такива, които не съдържат относими обстоятелства.
Поддържа се, че изводите в съдебното решение за умисъла са направени при липса на доказателства. Ако и доколкото осъденият поддържа, че решението е постановено при непълнота на доказателствата липсата на такова самостоятелно касационно основание не дава възможност да се обсъжда в това производство. Но след като изводите за умисъла са изведени по убедителен начин въз основа на доказателствения материал и конкретно установеното обективирано поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието, то решението за наличие на всички елементи от състава на престъплението по чл.286 НК е законосъобразно, а не произволно както неоснователно се поддържа в искането.
Неоснователно е възражението, че наложеното наказание е явно несправедливо по вид и размер. Въззивният съд е направил нова обоснована цялостна оценка на индивидуализиращите обстоятелства. Отчел е установените и взети предвид при решаване на въпроса за отговорността от първоинстанционния съд смекчаващи обстоятелства, но е приел, че наказанието е явно несправедливо в определения му размер и при предпоставките на чл.54 НК. Обосновал е това свое решение с извода, че не са взети предвид и правилно оценени съществени индивидуализиращи личността на подсъдимия, намерили израз в последващото му поведение към св. Р проявената воля за окончателното решаване на споровете между тях като бивши съдружници в духа на добра воля, че това е осъзнаване и вярна оценка на извършеното като негативна проява. По тези съображения като е приел, че са налице основанията за приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК е изменил решението и е определил наказание в размер под предвидения минимум. По-голяма снизходителност не би следвало да се проявява, защото това би означавало пренебрегване на обществената опасност на извършеното, характерът и тежестта на този вид престъпление, последиците за потърпевшия и въздействието върху другите членове на обществото. Друго по вид наказание от предвидените в чл.37 НК не може да бъде определено. За конкретното престъпление е предвиден специален минимум и може да бъде наложено само същото по вид наказание – лишаване от свобода и при наличието на предпоставките по чл.55 НК да се определи под предвидения минимум, което е направил въззивният съд. Срокът на изпитанието е минимално предвидения в чл.66, ал.1 НК, поради което и в тази част решението не може да бъде изменено.
Предвид изложеното, че поддържаните доводи за допуснати нарушения от въззивния съд са неоснователни, искането следва да бъде оставено без уважение и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Й. А. за възобновяване на въззивно нохд № 2541/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на решение № 45/18.02.2008 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ