Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
гр.София, 16.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №114 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК/отм./.
Образувано е по к. жалба на О. Б. , срещу решението от 30.10.2007г. по гр.д. №147/2006г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след като частично е отменено решението от 26.06.2002г. по гр.д. №1050/2000г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от М. А. Т., лично и като наследник на починалата в хода на процеса К. Я. Т. , срещу О. Б. иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено.
Ответникът М. А. Т. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Контролиращата страна В. к. п. взема становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на I гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд след като частично е отменил първоинстанционното решение е осъдил О. Б. да заплати на М. А. Т., лично и като наследник на починалата в хода на процеса К. Я. Т. , сумата 4610лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи за периода 02.04.1996г.-02.05.1997г. от нереализиран наем за имот пл. №7016 от кв.9 по плана на гр. Б. микрорайон, в резултат на мълчаливи откази на О. Б. , отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения №365 от 04.11.1999г. по ахд№266/1999г. и №456 от 02.09.1996г. по ахд№246/1996г. на Окръжен съд – Б. , на основание чл.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 07.05.1997г. до окончателното изплащане.
Установено е, че с решение от 07.07.1993г- по гр.д. №848/1992г. на Окръжен съд – Б. е отменен мълчаливият отказ на кмета на О. Б. за възстановяване на собствеността върху недвижим имот и е възстановено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 1500кв.м. в гр. Б. имот пл. №1764 в кв.137 по ЗРП на гр. Б. от 1955г. /пл. №7016 в кв.9, ІІІ микрорайон по действащия ПУП на гр. Б. на съсобствениците К. Я. Т. и К. Я. Т. , които впоследствие са се снабдили с констативен нотариален акт, легитимиращ ги като съсобственици на по ? ид.част от имота. С договор за дарение, сключен във формата на н.а. №114/1994г. Катерина Т. е дарила на М. Т. 1/2ид.част от собствената си 1/2ид.част от имота. След смъртта си К. Т. е оставила за единствен законен наследник сина си М. Т. С влезли в сила съдебни решения №365 от 04.11.1999г. по ахд№266/1999г. и №456 от 02.09.1996г. по ахд№246/1996г. на Окръжен съд – Б. са отменени мълчаливи откази на кмета на О. Б. по молба от 19.04.1994г. на К. Т. за изменение на ЗРП чрез отреждане на самостоятелен парцел ****а имота, и молба от 20.02.1996г. на К. Т. и М. Т. за разрешение за организиране на кооперативен пазар, ограден с рекламни материали на фирми, върху съсобствения им имот. Безспорно имотът през процесния период не е ползван от съсобствениците за целите, посочени в молбата.
При така установените фактически данни правилно въззивният съд е приел, че съдебните решения, с които е призната незаконосъобразността на мълчаливите откази на кмета на О. Б. , пораждат в полза на ищеца право да претендира обезщетение по чл.1, във връзка с чл.4 от ЗОДОВ за евентуалните вреди от незаконното бездействие на общинската администрация да се произнесе по исканията му. Правилно въззивният съд е приел, че е обвързан от изводите на ВКС, съдържащи се в мотивите към отменителното решение по гр. №.., според което вследствие бездействието на длъжностните лица от О. Б. да се произнесат по исканията на ищеца за отреждане на самостоятелен парцел ****а имота и за разрешаване на временен обект и имота – пазар с реклами, ищецът е претърпял имуществени вреди най-малко до размера на наемната цена, която би могъл да получи от отдаването на имота под наем като празна търговска площ. По същността си изводите на касационната инстанция са указания за прилагане на материалния закон – чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ, които съгласно чл.218з, ал.1 от ГПК/отм./ са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото, поради което като е съобразил това и е изпълнител указанията, въззивният съд законосъобразно е приел, че през исковия период М. Т. , е претърпял имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от нереализиран наем за 1/2ид.част /от които 1/2ид.част, притежавана на лично основание и 1/2ид.част, придобита чрез наследяване по закон от К. Т. / от имот пл. №7016, които вреди са пряка последица от мълчаливите откази на кмета на О. Б. , отменени с влезли в сила решения №365 от 04.11.1999г. по ахд№266/1999г. и №456 от 02.09.1996г. по ахд№246/1996г. на Окръжен съд – Б. За тези обстоятелства въззивният съд е обвързан от преценката и указанията в касационното отменително решение, с оглед на които е приел за неоснователни възраженията на ответника по иска за липса на вреди и причинна връзка между вредите и отменените откази. В изпълнение на указанията за формиране на размера на обезщетението въззивният съд е взел заключението на съдебно-техническата експертиза, приетото при новото разглеждане на делото. Неоснователни са доводите на касатора, че не е отчетено обстоятелството, че процесният имот е празно дворно място извън чертите на К. пазар, както и че максимално използваемата търговска площ на имота е 31,85%. При отчитане на обстоятелството, че имотът се намира извън територията на К. пазар и съобразно уточнението на вещото лице, стойността на пазарния наем, изчислена на база средни пазарни цени на наемите за имоти на териоторията на К. пазар в гр. Б., е намалена на 60% и е изчислен за максимално използваемата търговска площ на имота, като за 1/2ид.част възлиза на присъдения размер на обезщетението.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила в обжалваната част.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.10.2007г. по гр.д. №147/2006г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след като частично е отменено решението от 26.06.2002г. по гр.д. №1050/2000г. на Софийски градски съд, е уважен предявения от М. А. Т., лично и като наследник на починалата в хода на процеса К. Я. Т. , срещу О. Б. иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за сумата 4610лв., ведно със законната лихва от 07.05.1997г. до окончателното изплащане..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: