ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
гр. София 18 юли година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24.04.2018 (двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 239 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 352/06.11.2017 година, подадена от Д. М. Д. и Л. К. Д., срещу определение № 368/24.10.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 195/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Бургас е допълнил постановеното по делото решение № 82/25.09.2017 година в частта му за разноските като е осъдил Д. М. Д. и Л. К. Д. да заплатят на [община] направените по делото разноски в размер на 2500.00 лева.
В подадената от Д. М. Д. и Л. К. Д. частна жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Твърди, се, че производството пред Апелативен съд Б. е било образувано по повод на подадена от Държавата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Окръжен съд Бургас, с което е бил уважен предявения от тях срещу този жалбоподател главен иск, а предявения евентуален такъв срещу [община] е освен без разглеждане. Самите те не са давали никакъв повод за разглеждане на спора пред въззивния съд. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на [община] за допълване на решение № 82/25.09.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 195/2017 година да бъде оставено без уважение.
Ответникът по частната жалба [община] е подал отговор на същата с вх. № 11 935/22.12.2017 година, с който е изразил становище за нейната неоснователност и е направил искане същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Д. М. Д. и Л. К. Д. са били уведомени за обжалваното определение на 30.10.2017 година, а подадената от тях частна жалба е с вх. № 10 352/06.11.2017 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С въззивното решение № 82/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 195/2017 година е било потвърдено първоинстанционното решение № 76/09.03.2017 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 381/2016 година, с което са били уважени предявените от Д. М. Д. и Л. К. Д. срещу Държавата, качеството й на правоприемник на М. Г. Г. главни искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 400.00 € главница по договор за заем от 03.10.2010 година, сключен между Д., в качеството им на заемодатели и Г., в качеството му на заемател, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 6218.13 €, представляващи законната лихва върху главницата за периода от 27.02.2013 година до 26.02.2016 година, а предявените срещу [община] евентуални такива са оставени без разглеждане.
Въззивното производство, по което е постановено допълненото решение № 82/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 195/2017 година е било образувано по подадена от Държавата въззивна жалба № 5281/11.04.2017 година, с която е поискано първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която са уважени предявените срещу въззивния жалбоподател искове и да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени.
В случаите, когато с исковата молба са предявени евентуално съединени искове срещу различни лица, всяко едно от тях е самостоятелна страна в процеса и може да се защитава по предявения срещу него иск. Такова съединяване се допуска с оглед на процесуална икономия, в случаите, когато отговорността на главния и на евентуалния ответник е на различни правни основания, възникването, на които обаче е поставено в зависимост от общи и за двете факти. Не съществува установена поредност за събиране и проверка на доказателствата за всеки един от съединените искове. Същата се извършва в едно общо производство, в което всеки един от ответниците следва да организира защитата си по предявения срещу него иск, като използва предоставените му от закона средства за това. Всеки един от евентуално субективно съединените искове е самостоятелен такъв, което прави и ответника по него самостоятелна страна в производството. Затова всеки от тях трябва да осъществи защитата си по предявения срещу самия него иск все едно същия е предявен в самостоятелно производство. В случаите на евентуално субективно съединяване на исковете преценката на съда по отношение на всеки един от исковете намира израз в решението му. При това той може да уважи главния иск и да остави без разглеждане евентуалния такъв, но е възможна и другата хипотеза, при която след като бъде отхвърлен главния иск съдът да разгледа по същество евентуалния такъв. Последното обаче означава, че трябва да са извършени всички действия по установяването на отношенията между страните по този иск. Затова евентуалния ответник не следва да бездейства, а има правната възможност да извършва необходимите с оглед на осъществяване на защитата му срещу иска процесуални действия. Осъществяването от евентуалния ответник на тези действия е свързано с извършването на разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. Тези разноски ще следва да му бъдат възстановени по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ако съдът, след отхвърлянето на главния иск, разгледа евентуалния такъв и също го отхвърли изцяло или частично. Правото на разноски не може да бъде отречено и в случаите, когато след уважаването на главния иск, съдът остави евентуалния такъв без разглеждане. В този случай съдът въобще не се произнася по основателността на евентуалния иск. По съществото си липсата на такова произнасяне води до отпадането с обратна сила на последиците от предявяването на иска и извършените във връзка с него процесуални действия. Такива са правните последици от прекратяването на исковото производство. Затова в посочения случай евентуалният ответник ще има право на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК, още повече че самата разпоредба не предвижда възникването на отговорността за разноски от основанието, на което е извършено прекратяването.
Отговорността за разноски в посочените по-горе случаи е върху насрещната страна по спора-ищеца, каквото качество в случая имат Д. М. Д. Л. К. Д., като тази отговорност е за целия период от производството, независимо от това пред коя съдебна инстанция се развива същото. В случаите когато първата инстанция е уважила главния иск, така както е предявен, ищецът по него няма интерес от въззивното обжалване на съдебното решение. Такъв интерес има ответникът по главния иск, като съгласно чл. 271, ал. 2 от ГПК при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. С оглед на това подадената от главния ответник въззивна жалба запазва висящността на производството евентуалния иск. Затова евентуалния ответник, като участник във въззивното производство ще има право на обезщетение за извършените в нето разноски, така както има такова за извършените пред първата инстанция такива. Тази отговорност се реализира по правилата на чл. 78 от ГПК и задължено лице по нея, независимо по чия жалба е започнало въззивното производство, е ищецът тъй като защитата на евентуалния ответник е свързана именно с предявения срещу него иск, а не с подадената от главния ответник въззивна жалба.
С оглед на горното правилно съставът на Апелативен съд Б. е приел, че са налице предпоставките за допълване на решение № 82/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 195/2017 година в частта му за разноските и е направил това с обжалваното определение № 368/24.10.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 195/2017 година.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 368/24.10.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 195/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
– 2 –