О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 23.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3495 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №171 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№362/2013 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 12.11.2012 г., по гр.д.№13 499/11 г. на СГС, в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Г. В. М. сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП и законната лихва от 25.11.2009 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил мотиви относно своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като не е обсъдил и приетата от първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, което е довело до неприлагане на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че присъденият размер на вредата необосновано е завишен с оглед липсата на доказателства за реална емоционална връзка между починалия и ищцата, негова майка.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните, за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение.
Ответникът по касация Г. В. М. не заявява становище по касационната жалба, но в срока по чл.287, ал.2 от ГПК е подал насрещна касационна жалба срещу решение №171 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№362/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 12.11.2012 г., по гр.д.№13 499/11 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на Г. В. М. срещу ЗАД [фирма] за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв.
В насрещната касационна жалба се навеждат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа наличие на произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос – за начина, по който е анализирал доказателствата, допускайки порока необоснованост и по материалноправен въпрос – за абстрактното и конкретно приложение на справедливостта като източник на правна норма при определяне на размера на неимуществени вреди, решени в противоречие с практиката на ВКС, според която необосноваността на съдебните актове, представлява порок на решението, а определянето на обезщетение по справедливост се извършва с оглед събрания по делото доказателствен материал.
ЗАД [фирма] заявява становище за недопускане на касационно обжалване по насрещната касационна жалба, евентуално за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидените в закона срокове, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорни, фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалия и последвалата му смърт. Счел е, че следва да се зачете и безспорния факт на биологично родство между ищцата и починалия, като възприемайки показанията на разпитаните свидетели, е потвърдил първоинстанционното решение, с което ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Г. В. М. сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП и с което е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната с касационната жалба на ЗАД [фирма] част, по поставения в изложението процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните. Необсъждането от въззивния съд на направеното от ответника възражение за допринасяне на вредите от страна на починалия и на приетата от първоинстанционния съд СМЕ, е обусловило уважаването на иска по чл.226 от ЗЗД за сумата от 15 000 лв., поради което поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по този начин въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение/, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Настоящият състав намира, че в останалата част въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е задължен да посочи правния въпрос – материалноправен или процесуален, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като правният въпрос следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а ВКС не може да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
В случая, заявените в изложението по насрещната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване, не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК – в изложението се съдържат съображения относно необосноваността на изводите на въззивния съд и изцяло се възпроизвеждат доводите свързани с правилността на решението, които обаче подлежат на проверка едва при допуснато касационно обжалване. Изложеното налага извод за липса на поставен въпрос, относим към преценката по чл.280 от ГПК и тъй като такъв въпрос не може да се извежда служебно от касационната инстанция, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в останалата му част.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №171 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№362/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 12.11.2012 г., по гр.д.№13 499/11 г. на СГС, в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Г. В. М. сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от ПТП и законната лихва от 25.11.2009 г. до окончателното изплащане, и в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Г. В. М. сумата от 1 133 лв. разноски, а по сметка на СГС, сумата от 600 лв. държавна такса, по касационната жалба на ЗАД [фирма].
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №171 от 24.01.2014 г. по в.гр.д.№362/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 12.11.2012 г., по гр.д.№13 499/11 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 от КЗ на Г. В. М. срещу ЗАД [фирма] за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв. и в частта, с която Г. М. е осъдена да заплати на ЗАД [фирма] сумата от 2625 лв. разноски, по насрещната касационна жалба на Г. В. М..
УКАЗВА на ЗАД [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 /триста/ лева.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.