О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 31.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 389 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Р. и С. Д. Д. против постановеното решение от Софийски градски съд, ІІ”б” състав от 10.07.2008 година, по гр.д. № 2623/2002 година. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. К. С., с който оспорва наличието на касационните основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, както и се оспорва касационната жалба по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да обезсили постановеното първоинстанционно решение, въззивния съд е приел, че Софийски районен съд се е произнесъл по непредявен иск, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Въззивния съд е приел, че предявения иск е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което обуславя произнасянето на съда да е по наличието на правото на собственост на общия за страните наследодател, към момента на колективизацията на земеделската земя, спорна между наследниците на Б. А. в производството по делото. Приел, че съдът не се е произнесъл по този релевантен към спора факт, а е формирал воля относно собствеността на имотите към момента на постановяването на решението, като е определил и квотите в съсобствеността между страните по спора по отношение на имотите, възстановени с решения на поземлената комисия както на наследниците на Б. А. , така и на неговите синове, наследодатели на ответниците по делото.
Посочения в изложението на касационните основания въпрос, е процесуалноправен. Жалбоподателите твърди, че липсва висящо административно производство пред поземлената комисия, по отношение на възстановяването на собствеността върху земеделска земя в полза на наследниците на Б. А. , като преписката, образувана по заявление на неговите наследници е приключила с влязло в сила решение на комисията. От този факт, жалбоподателя твърди, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като в тази насока се позовава на противоречие на постановеното решение с трайната съдебна практика, обобщена с ТР №1/1997 г. – т.1 на ОСГК на ВС.
Константната практика на ВКС по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е, че допустимостта на този иск се обосновава от наличието на правен интерес. Правния интерес е обуславя от наличието на възможността да се реализират правата на ищците по предявения иск, след неговото евентуално признаване за основателен, в административната процедура по възстановяването на правото на собственост, в т.ч. и по изменение на издадено решение от поземлена комисия. При всички случаи, съдът следва да се произнесе по наличието на правен интерес по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въззивния съд не се е произнесъл със своето решение по допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като това негово процесуално действие е в противоречие с практиката на съдилищата по искове с това правно основание. По този процесуалноправен въпрос, въззивния съд е процедирал в противоречие с практиката на съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Доколкото има позоваване от страна на жалбоподателя на противоречие по горния процесуалноправен въпрос с практиката на ВКС в приетото от въззивния съд с обжалваното решение, същото следва да се допусне до касационно обжалване. На жалбоподателите следва да се укаже да внесат пропорционална държавна такса по сметката на ВКС, в размер на 200 лева, за разглеждане на подадената касационна жалба по същество.
Водим от горното, състав на ВКС, първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, постановено на 10.07.2008 година, по гр.д. № 2623/2002 г., с което е обезсилено съдебното решение от 02.08.1994 г., постановено от Софийски районен съд, 37 състав, по гр.д. №66/1993 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Указва на жалбоподателите П. Д. Р. и С. Д. Д. и двамата с адрес с. Г., ул.”К” №2, да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лева.
Насрочва делото в открито съдебно заседание за ………………………………., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.