О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 19.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 813/2008 год.
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ А.” О. , гр. С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 297 от 21. 07.2008 год., постановено по т.д. № 258/2008 год., с което при условията на чл.208,ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор срещу ТД ”Ф” А. , гр. С. иск по чл. 71 ТЗ за задължаване на ответника да впише ищеца в книгата на акционерите си, като притежател на 35 000бр. поименни акции с право на глас от капитала на същото, всяка с номинал 1 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.167 ТЗ и чл.187, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.185, ал.2 ТЗ. Касаторът твърди, че при изграждане на крайния си правен извод за липса на надлежно възникнали за ищеца членствени права, поради отсъствие на валидно прехвърлени акции въззивният съд неоправдано тотално е разграничил прехвърлянето на временните удостоверения от прехвърляне на удостоверените с тях поименни акции, като не е съобразил целта на издаване на първите, от която следва, че прехвърлянето им, всъщност води до прехвърляне и правото върху записаните в тях акции, каквато е и изричната воля на страните по сделката, тълкувана по правилото на чл.20 ЗЗД.
При обосноваване приложеното поле на касационното обжалване в депозираното по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изложение касаторът твърди, че по съществения материалноправен въпрос за правната същност на временните удостоверения, издавани от акционерните дружества и дали прехвърлянето с джиро на удостоверените със същите акции има за своя правна последица прехвърляне и на самите временни удостоверения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в приложените с касационната жалба решения: 292/2004 год. по гр.д. № 1021/2003 год. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд.; 137/2005 год. по гр.д. № 635/2003 год. на І-во отд. На ТК; № 1860/2001 год. по гр.д. № 478/2001 год. на V-то г.о. на ВКС;№ 1067/2008 год. по т.д. № 638/2007 год. на ІІ-ро т.о., поради което иска да се допусне касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Същевременно счита, че доколкото множеството ТД, правно и организационно структурирани в А. са издали единствено временни удостоверения, то произнасянето на ВКС по посочените съществени материалноправни въпроси се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради в случая са налице и предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен
контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел за недоказано, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК доказателствената тежест в процеса, твърдението на ищеца „А” О. , че притежава 35 000бр. поименни акции от капитала на ответното А. , което изключва и наличието на правна възможност успешно да реализира защита на правото си на акционер по реда на чл.71 ТЗ.
При обосноваване на този краен правен извод въззивната инстанция се е позовала на липсата на валидно осъществено прехвърляне на съответния брой налични поименни акции с право на глас от капитала на ответното А. на ищеца .
Изложени са съображения, че доколкото в чл.187 ТЗ законодателят ясно е разграничил прехвърлянето на временните удостоверения от прехвърляне на поименни акции- чл.185, ал.2 ТЗ, то обстоятелството, че последните към момента на прехвърлянето им на ищеца не са реално съществували в правния мир, тъй като не са издадени от АД- ответник, се отразява на действителността на сключените сделки по джиросването им, които се явяват нищожни поради липса на предмет – чл.26, ал.1 ЗЗД.
Следователно така формулираните от касатора въпроси са съществени материалноправни по вложения от законодателя в чл.280,ал.1 ГПК смисъл, тъй като са обусловили решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт и постановеният въз основа на тях краен резултат по делото.
Обстоятелството, че същите са решени в противоречие с трайно установената, след новелата на ал.3 на чл.187 ТЗ/ ДВ бр.104/11.12.2007 год./, норма, имаща по силата на § 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, обратно действие, практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора и приложени в ксерокс копие съдебни актове, обосновава правен извод, че в случая комулативните предпоставки за допускане на касационно обжалване – главна и допълнителна, въведени с чл.280, ал.1,т.1 ГПК, са налице.
С оглед изложеното, искането на касатора за допускане на касационната му жалба до разглеждането и по същество се явява основателно и следва да бъде уважено, въз основа на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се отнася до визираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то освен, че същото е бланкетно формулиран от касатора, без да каквато и да било правна, а не житейска аргументация за приложимата законова хипотеза, при наличието на установена трайна съдебна практика по поставения въпрос, не се явява и от значение за точното прилагане на закона и относимостта му към развитие на правото, един от аспектите на който се явява и точното прилагане на закона, но само при определени условия, които в случая не са налице поради което касационното обжалване въз основа на същия не следва да се допусне.
Водим от горното и на осн. ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 297 от 21.07.2008 год., по т.д. № 258/ 2008 год., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора ТД „А” О. , гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението до него да внесе по сметка на ВКС, на осн. чл.18, ал.2,т.2 във вр. с чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на сумата 30.00 лв./ тридесет лева/, както и да представи в същия срок и документа, удостоверяващ извършеното плащане, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на второ отделение на търговска колегия на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ