О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
С.,01.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1556 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Н. от[населено място] срещу въззивното решение на Р. окръжен съд, постановено на 04.10.2010г. по гр.д.№621/2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса как действува придобивната давност след изтичане на законния срок на давностно владение и как следва да се възприема ищец,заявяващ се като собственик единствено чрез позоваване на придобивна давност-като собственик или като владелец на вещта,по който въпрос касаторът поддържа,че е налице противоречие с практиката на ВКС. Поставя и въпроса за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение, като поддържа,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали е допустимо решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл.152 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по който съдът е допуснал поправката в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението, както и по въпроса нищожно ли е решение,постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен за такъв като същевременно определеният в съответствие с чл.46,ал.1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменян при спазване на принципа на случайния подбор и следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Б. д., имаща качеството ответник в производството, изразява становище,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение са обезсилени решение №889/19.05.2010г. и допълнително решение №1075,постановени по гр.д.№61 по описа за 2010г. на Р. районен съд и производството по предявения от Б. Г. Н. иск за признаване за установено,че 743кв.м.,част от поземлен имот с идентификатор 63427.2.1 /нов 63427.2.5688/ по кадастралната карта на[населено място] не са публична държавна собственост е прекратено.
Прието е,че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Прието е,че чл.124,ал.1 ГПК допуска да бъде предявен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право,но само при условие,че ищецът има интерес от това като целта на иска е да се установи кой е носител на спорното право /при положителния установителен иск/ или кому то не принадлежи/при отрицателния установителен иск/. Този иск е допустим само когато е смутено или застрашено едно субективно право,а не и едно фактическо положение,каквото е владението,за чиято защита законът предвижда други средства. Прието е,че правният интерес от предявения отрицателен установителен иск не може да бъде обусловен и от градено въз основа на това фактическо положение правно очакване-ищецът да придобие собствеността въз основа на придобивна давност,ако спрямо имота по силата на евентуално уважително решение бъде признато,че не е публична държавна собственост и съответно отпадне забраната на чл.86 ЗС. Прието е също така,че като несобственик ищецът няма правен интерес да установява чрез предявения отрицателен установителен иск липсата на вещно право срещу ответник,за когото твърди,че не е собственик /доколкото поддържа,че собственик е трето лице-търговско дружество “Д.”/. Прието е,че подобен процес,в който собственикът го няма, е недопустим.
В подкрепа на наведените доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса как действува придобивната давност след изтичане на законния срок на давностно владение и как следва да се възприема ищец,заявяващ се като собственик единствено чрез позоваване на придобивна давност-като собственик или като владелец,касаторът сочи решение №176/15.03.2010г. по гр.д.№3057/2008г. на ІІІ ГО на ВКС,в което по реда на чл.290 ГПК е прието,че на основанеие чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години и друг елемент фактическият състав на давностното придобиване на недвижим имот не съдържа,като приложението на чл.120 ЗЗД при придобивната давност не включва позоваването като елемент от състава й. Позоваването на придобивната давност според това решение е необходимо при спор за собственост /чл.77 ЗС/ или с цел правна яснота за титуляра й чрез констатирането й за имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка,но не и за самото придобиване на правото на собственост по давност.
Тезата за противоречиво разрешаване на поставения въпрос не може да бъде споделена,тъй като в посоченото решение на ІІІ ГО на ВКС въпросът за позоваването на придобивната давност е разгледан като елемент от фактическия състав на този придобивен способ,докато в настоящия случай въззивният съд е обсъждал липсата на позоваване на изтеклата придобивна давност от процесуална гледна точка,а именно с оглед липсата на твърдения в исковата молба,че предявилото иска лице притежава правото на собственост върху процесния имот. Именно липсата на позоваване на съответно вещно право /доколкото владението не представлява такова/ е обусловило извода за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Въпросът дали ищецът притежава или не правото на собственост върху имота изобщо не е бил обсъждан. Поради това според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия поставен от касатора въпрос.
Налице са обаче предпоставките за допускане на касацинно обжалване по поставените процесуални въпроси,а именно по въпроса допустимо ли е решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл.151 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението,както и по въпроса нищожно ли е решение, постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен за такъв при спазване принципа на случайния подбор като същевременно определеният в съответствие с чл.46,ал.1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменен,както и следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен, които според настоящия състав са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 04.10.2010г. по гр.д.№621/2010г. по описа на Р. окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 213.22 лв. /двеста и тринадесет лева и 22ст./ и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: