Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
гр. София, 14 юли 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на първи юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
При участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев
дело № 278/2009 година.
Производството по делото е образувано на основание чл. 424, т. 1 НПК по искане на осъдения Г. И. Б. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 14/2009 г. на Видински районен съд.
В искането и от защитата на осъдения пред касационния състав се поддържа, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните наказателни норми, а наложеното наказание е явно несправедливо. Мотивират се доводи относими към основанията за възобновяване съгласно чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, 1-3 НПК за това, че съдът не е положил необходимото усърдие, за да бъде призован редовно осъдения, въпреки, че е имал актуален адрес и е било възможно да бъде намерен. Поради това делото било разгледано в нарушение на изискванията по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Претендира се и неспазване на реда за установяване на алкохол в кръвта и липса на протокол за медицинско изследване. Според осъдения съдът е наложил несправедливо наказание, което не съответства на целите предвидени в чл. 36 НК.
По същество се прави искане за отмяна или изменение на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно, защото не са допуснати процесуални нарушения, законът правилно е приложен, а определеното наказание не е явно несправедливо.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
С присъда №186 от 17.03.2009 г. постановена по н.о.х.д. № 14/2009 г. районният съд – гр. В. е признал Г. И. Б. за виновен в това, че:
– на 24.10.2008г. около 20.35ч. в гр. В., управлявал товарен автомобил влекач марка „Мерцедес”, модел „Алктрос 1844ЛС” с ДК№ СА 2041 КВ, с прикачено полуремарке марка „Шварцмюлер ХКСЗЕС 1” с ДК№ С 0241 ЕР, собственост на „И Еф Джи Лизинг” ЕАД София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 НК.
Искането за възобновяване на производството по делото е подадено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:
Доводът за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна по реда на възобновяването – чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.3 НПК на постановения съдебен акт е неоснователен.
Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си във връзка с призоваването на осъденият за съдебно заседание и връчване на обвинителните книжа. Извършени са били необходимите действия за щателното му издирване, включително и на адреса посочен на досъдебното производство, които е идентичен на посочения в обвинителния акт. След всички предприети действия по издирването му, надлежно документирани с писмени доказателства, искателят не е бил намерен, поради което е бил обявен за общодържавно издирване. Във връзка с това следва да се отбележи, че адресът на които е бил призоваван за съдебно заседание е същият, този от които е призоваван за нуждите на досъдебното производство. Друг, различен от посочения адрес, искателят не е сочил на органите на досъдебното производство. Затова, лишено от фактическо основание е твърдението му, че на дознанието бил посочил и други адреси за призоваване, включително и този които за първи път сочи в искането за възобновяване на наказателното производство. На следващо място, при привличането в качеството му на обвиняем, искателят е бил запознат и със задължението си да не променя адреса и местопребиваването си докато не приключи по надлежния ред воденото срещу него наказателно производство. Това си задължение искателят не е изпълнил в съдебната фаза на процеса, поради което съдът, провеждайки съдебното следствие по общия ред с надлежно назначен служебен з. не е извършил нарушение на чл.269, ал.3, т.1 НПК, което да налага отмяна на постановената присъда.
Несъстоятелно е възражението за допуснато нарушение на чл.281, ал.3 НПК, защото прочита на показанията на свидетелите Б е извършен след дадено съгласие, за това процесуално действие, от адв. Г, назначена за служебен з. на искателят/той и подсъдим в първоинстанционното производство.
Правния извод на съдът, за извършено от искателят управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация над 1.2 на хиляда, е изведен от фактически състав, основаващ се на безпротиворечива и еднозначна доказателствена съвкупност, обхващаща гласни доказателствени средства, писмени доказателства, включително и приетото заключение на назначената по надлежния ред съдебно химическа експертиза. При това положение и след като между експертното заключение в частта за концентрацията на алкохол и тази установена с техническото средство, ”Алкомер 7410” не е констатирана разлика, която да поставя под съмнение направените изводи за приета от съдът концентрация 1. 47 на хиляда, претендираното нарушение за отсъствие на протокол за медицинско изследване, в които се отразяват външните признаци, сочещи на повлияване на искателят от употребения алкохол, не съставлява такова нарушение което по последици да наложи отмяна на присъдата на претендираното основание. В случая не са били необходими други доказателства, освен направеното химическо изследване на кръвта. Затова когато резултатът от химическото изследване покаже концентрация на алкохол в изследваната проба над 1.2 на хиляда, липсата на медицинско освидетелствуване не съставлява съществено нарушение.
Определеното наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, защото по вид и размер съответства на обстоятелствата, значими за неговото индивидуализиране и е съобразено с целите, визирани в чл.36 от НК. Наложеният минимален размер на наказанието, предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства е достатъчен за поправянето на осъдения, както и за реализиране на предупредително въздействие на наказанието върху другите членове на обществото на които е станало достояние извършеното престъпление. При положение, че искателят многократно е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движения по пътищата, а през 2002г. и осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол, т.е. манифестирал е трайна нагласа за лоша професионална дисциплина, като водач на моторни превозни средства, искането за намаляване на наказанието е очевидно несъстоятелно.
Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Б. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 14/2009 г. на Видински районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.