2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
ГР. София, 30. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №7405/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Е. К. срещу въззивните решения – първоначално и за отказ да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в него, по гр.д. №301/14 г. на Окръжен съд Бургас. С въззивното решение в спор между касатора и бившата му съпруга З. К., родителските права за непълнолетните деца на страните – Е. К., род. през 1997 г. и Л. К., род. през 2004 г. – са предоставени за упражняване от майката, а бащата е осъден да заплаща на децата месечна издръжка от съответно 80 и 60 лв., считано от завеждане на иска на 17.09.11 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащи на обжалване въззивни решения и са допустими.
За допускане на обжалването на първоначалното въззивно решение, постановено на 6.06.14 г., касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №1/74 г. и приложените две решения по чл.290 ГПК по гр.д. №6073/13 г. и по гр.д. №2181/13 г. на четвърто г.о., въпросите: Какъв е комплексът от предпоставки, обуславящи интереса на непълнолетните деца относно това кой от родителите да упражнява родителските права и при кого от родителите да живеят? Следва ли при наличие на синдром на родителско отчуждение съдът задължително да предостави упражняването на родителските права на другия /неотчуждаващ/ родител, без да вземе предвид другите обстоятелства по делото? Длъжен ли е съдът да обсъди всички съществени за упражняването на родителските права обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на децата; следва ли да обоснове защо не зачита желанието на децата / с кого от родителите да живеят/ , заявено при изслушването им.? В касационната жалба навежда и въпрос за допустимостта на въззивното решение в частта, с която е определено бащата да заплаща издръжка на децата от завеждане на иска, без да е отчетен фактът, че упражнява родителските права за тях до приключване на делото, по силата на постановените от съда привременни мерки. Твърди , че по този въпрос решението противоречи на ТР №11/69 г. на ОСГК.
Комплексът от обстоятелства, които съдът изследва при възлагане на родителските права за упражняване в интерес на детето са посочени в практиката на ВКС – ППВС №1/74 г. и приложеното по делото р. по гр.д. №6073/13 г. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай участието и на двамата родители в отглеждането и възпитанието на децата е невъзможно, ако родителските права се упражняват от бащата. Той и неговата майка манипулативно създават у децата негативно отношение към майката, стигнало до пълното й отричане от по-голямото дете и до отчуждаване, но в обратима степен, на по-малкото. Помощта на бабата от бащина страна не е наложителна с оглед възрастта на децата и вредното й влияние за психическото им развитие. Преценено е , че полът и възрастта на децата предполагат ненакърнена връзка с майката, като създаденото негативно отношение към нея може и следва да се преодолее с постоянен и непрепятстван контакт. И двамата родители живеят в [населено място], жилищата им са наблизо, поради което предоставянето на родителските права за упражняване от майката не променя съществено местоживеенето на децата, приятелския им кръг, училищата, които посещават и местата за извънучилищни занимания. Материалните условия при двамата родители са почти идентични – и двамата разполагат с добри възможности за отглеждането и възпитанието на децата. Или съпоставката на двамата родители при решаване на спора за упражняване на родителските права е извършена по обстоятелствата , посочени примерно в ППВС №1/74 г. и чл.59, ал.4 СК, поради което не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и със закона по първия от поставените въпроси.
Синдромът на родителско отчуждение е вреден за развитието на детето – за изграждането му като пълноценна личност с помощта на двамата родители и семейната им среда. В цитираното от жалбоподателя р. по гр.д. №6073/13 г. е посочено, че при установяване на поведение, с което единият родител отчуждава детето от другия, родителските права следва да се предоставят за упражняване от другия / неотчуждаващ/ родител. В случая там е установено, че няма данни бащата да настройва детето срещу майката, а отчуждението е настъпило естествено поради радялата на родителите, за разлика от настоящото дело, по което е установено и не се оспорва, че бащата и неговата майка настройват децата срещу тяхната майка, с посочените по-горе последици в отношението им към нея. Във второто от посочените в изложението решения – по гр.д. № по гр.д. №2181/13 г. на четвърто г.о., също е прието, че синдромът на родителско отчуждаване към майката е вреден за детето; като изключително обезпокоително е окачествено пълното отричане на майката в съзнанието му. С оглед конкретните особености на случая там – ниска възраст на детето, установените трайни привички в живота му с бащата, училищна и приятелска среда – е прието, че внезапната и принудителна промяна на местоживеенето и родителската грижа не е в негов интерес. По настоящото дело промяната на мерките за упражняване на родителските права няма да е така драстична и не крие опасност от стрес за двете деца – момичета, видно от подробно обсъдените от въззивния и първоинстанционния съд конкретни обстоятелства.
Значимите за интереса на децата конкретни обстоятелства на случая са установени и обсъдени внимателно от въззивния съд в съвкупността им; отчетено е значението не на отделно обстоятелство, а на съвкупността от обстоятелствата на случая – ППВС №1/74 г. Категорично изразеното от по-голямото дете желание да живее при баща си не е преценено като решаващо за спора, при данните за целенасочено и манипулативно формираното у детето, от страна на баща му и баба му, за сравнително продължителен период от време отрицателно отношение към майката.
Поради изложеното не се установява соченото основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на първоначалното въззивно решение по спора за упражняване на родителските права.
На осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на това въззивно решение в частта, с която бащата е осъден да заплаща издръжка от предявяване на иска, поради противоречието му със задължителната и трайна практика на ВКС / ППВС №5/70 г., ТР №103/71 г. и ТР №11/69 г., р. по гр.д. №501/10 г. и по гр.д. №4202/13 г. на ВКС, четвърто г.о./ по въпроса: от кой момент дължи издръжка на децата родителят, при когото те са живели до възлагане на родителските права за упражняване на другия родител със съдебното решение?
За допускане на обжалването на въззивното решение от 26.08.14 г., с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното, касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по въпросите: какви мотиви следва да изложи съдът в решението си по чл.247 ГПК и допустимо ли е да изхожда от други съображения, например изложените в мотивите по първоначалния спор ; кога е налице очевидна фактическа грешка – винаги ли е налице такава при противоречие между мотиви и диспозитив на решението.
В практиката на ВКС , вкл. сочената от касатора, е прието, че в решението по искане за поправка на очевидна фактическа грешка съдът следва да изложи мотиви за наличието й. Въззивният съд при повторното разглеждане на делото /след връщането му от ВКС с решение по гр.д. №4994/13 г. на трето г.о./ е приел, че не е допуснал сочените от касатора /като въззивник и молител в производството по чл.247 ГПК/ очевидни фактически грешки. Посочил е в мотивите си в коя част се обжалва първоинстанционното решение и в коя част първото въззивно решение по исковете не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила. В съответствие с мотивите към основното въззивно решение в тяхната последователност и цялост може да се определи обжалваната част на първоинстанционното решение, за която производството е висящо и в която първоинстанционното решение е оставено в сила с диспозитива на въззивното решение по настоящото дело. Изразената външно воля в мотивите и в диспозитива на първоначалното въззивно решение, относно предмета на въззивното проиводство при второто въззивно разглеждане на делото, си съответстват и затова изводът на ОС, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението не противоречи на цитираната от касатора практика – р. по гр.д. №1575 10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1647/09 г. на първо г.о. на ВКС и др.
В обжалваното въззивно решение по чл.247 ГПК е прието, че не е налице очевидна фактическа грешка в първоначалното решение на въззивния съд и за началния момент на присъждане на издръжката в тежест на бащата. Макар в мотивите си въззивният съд да е приел, че издръжката се дължи от влизане на решението за възлагане на родителските права в сила, по – долу е формирал решителен извод за правилността на първоинстанционното решение, с което издръжката е присъдена от завеждане на исковата молба, въз основа на който е потвърдил това решение. Тази неяснота и вътрешно противоречие в мотивите относно началния момент, от който се дължи издръжката, са порок на решението по чл.281, т.3 ГПК – р. по гр.д. №1131/12 г. на трето г.о. на ВКС – който може да се отстрани в производството по разглеждане на касационната жалба срещу първоначалното въззивно решение. С това практиката отговаря и на поставения от касатора последен въпрос в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – за реда, по който може да се отстрани порокът в съдебното решение по отношение на началния момент на присъдената в тежест на бащата издръжка – поради което не са налице допълнителните предпоставки на това основание.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №301/14 г. на Окръжен съд Бургас от 6.06.14 г. в частта по исковете за издръжка на непълнолетните деца.
Указва и дава възможност на касатора Е. К. да внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата срещу решението на ОС по тези искове в размер на 100,80 лв. и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. №301/14 г. от 6.06.14 г. в останалата му част, с която е разрешен спорът за възлагане на упражняването на родителските права след развода.
НЕ ДОПУСКА касационнно обжалване на решението от 26.08.14 г. по същото дело, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: