Решение №339 от 10.4.2009 по гр. дело №49/49 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
                    N 339
 
                    София , 10.04.2009  година
 
                                    В ИМЕТО НА  НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на седми април   ,  две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова
                               Бонка Дечева
                                    
 
 
 
При участието на секретаря Даниела Никова  като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 49 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
 
 
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК .
Е. А. В. е подал касационна жалба срещу решение от 3.07.2007 г. по гр.д. № 490 от 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 212 от 26.10.2005 г. на Софийския районен съд, постановено по чл.99 , ал.1 СК . В жалбата се инвокират общи оплаквания за неправилност на въззивното решението като основно се акцентира върху тази част, с която родителските права върху родените от брак деца са предоставени на майката. Претендира предоставянето на родителските права на родените от брака с Д. Х. М. деца К. и М. на бащата . Прави се довод за нищожност на решението като постановено в нарушение на чл.80, ал.2 ГПК.
Ответника Д. Х. М. е представила писмена защита, в която оспорва жалбата и претендира присъждането на разноски за тази инстанция. Към депозираната писмена защита е представен договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* документиращ адвокатски хонорар в размер на 350 лева .
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 25.09.2007 г. и е изтекъл на 25.10.2007 г., а жалбата е подадена на 25.10.2007 г.с вх. № 2* от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенното решение представлява писмен акт, който ясно изразява волеизявлението на съдебният орган и е постановено от съдебен състав в рамките на определената му компетентност поради което е валидно.
Решението е допустимо и правилно.
С решение № 212 от 26.10.2005 г. бракът, сключен между Д касатора Е. Андров В. на 28.08.1999 г. е прекратен. Решението е обжалвано относно вината, родителските права, определената издръжка и началният момент от който се дължи, режима за лични отношения. Основно оплакване в касационната жалба срещу въззивното решение е в частта относно предоставените родителски права на майката. Настоящият състав намира, че въззивният съд е осъществил правилна преценка и се е доверил на заключенията на изслушаните съдебно психологически експертизи и основно на социалните доклади, в които е подчертано , че грижите по отглеждането и възпитанието на децата К. – род. на 12.02. 1998 г. и М. род. на 14.05.2001 г. следва да се предоставят на майката, при която те са свикнали да живеят и с оглед ниската им възраст и необходимостта да се полагат повече битови грижи е удачно родителските права да се осъществяват от нея, макар и двамата родители да са ангажирани с отглеждането им. Разширеният контакт за лични отношения с бащата , в каквато насока е съдебното решение е съответен на отношението на децата към двамата родители , на полаганите грижи от тях , както и на правилото, че децата следва да осъществяват връзка и с двамата и да растат под тяхното взаимно влияние.
Решението е правилно и в останалите обжалвани части. Обосновано съдът е преценил депозираните гласни доказателства и е установил, че виновни за трайното , дълбоко и непоправимо разстройство на брака са двамата съпрузи, поради което е разпределил вината между тях. Правилно е определен и размерът на издръжката 80 лв. за К. и 60 лв. за М. като са съобразени доходите на бащата и факта , че майката ще полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието.
Изводите на въззивният съд са обосновани и законосъобразни и постановеното решение следва да се остави в сила. Касатора дължи на ответницата по жалбата разноски в размер , документиран от представеният договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ в сила решение от 3.07.2007 г. по гр.д. № 490 от 2006 г. на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА Е. А. В. с ЛЧН 1000919312, гр. С., ул. “. № 7 да заплати на Д. Х. М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top