О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 03.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 2011/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Г., приподписана от адвокат П. Ч., срещу въззивно решение от 24.02.2016г., постановено по гр. д. № 353/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
Касаторът сочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Формулирал е следните правни въпроси : допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху вещта, както и при липса на конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект,и в кои случаи е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ; приложима ли е разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗУТ за определяне лице на поземлени имоти, които изрично не са посочени в тази разпоредба и не представляват урегулирани поземлени имоти; приложима ли е разпоредбата на чл.8, ал.3 вр.чл.3, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ към селскостопанските пътища, какъвто статут е имал процесният имот. С оглед позоваването по първия въпрос на ТР №8/2013г., по тълк.д.№ 8/2012г., ОСГТК, ВКС, в т.ч. противоречие с него, то искането за допускане касационно обжалване по този въпрос следва да се счита като обосновано в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. В. В.-И. и Д. В. И., чрез пълномощника им адвокат К. Б., с писмен отговор по касационната жалба изразяват становище относно липсата на основания за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решението на Районен съд -Монтана от 02.11.2015г. по гр. д № 70 020/ 2015 г. , с което е признато за установено по отношение на Ц. И. Г. и [община], че Ц. Г. не е собственик на 36 кв.метра от имот с идентификатор №48489.26.827 по КК на [населено място], граничещи с имота на М. В. В.- И. и Д. В. И. в югозападна посока, заключени между имоти №№ 48489.26.719, 48489.26.626.,48489.26.798 и 48489.26.827.
Въззивният съд е приел, че така предявеният иск от ищците И. срещу ответниците Г. и [община] за признаване за установено, че ответникът Г. не е собственик на процесните 36 кв.м. е процесуално допустим. Правният интерес бил обоснован с изложени в исковата молба твърдения, че ищците са собственици на съседен поземлен имот с идентификатор 48489.26.626 по КК на [населено място] с площ 691 кв. метра с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване, съседен на който е ПИ 48489.26.827, собствен на ответника и образуван чрез обединяване на няколко имота, един от които имот с идентификатор №48489.26.797 с площ от 36 кв.м.. Той е продаден на ответника Г. от [община] през 2012г. Ищците твърдят, че този договор е нищожен, тъй като имот №797 е част от общински път, осигуряващ достъпа до техния собствен имот и определящ лицето на имота им съобразно одобрен за това подробен устройствен план / ПУП/. Имотът от 36 кв.м. е обособен като самостоятелен в нарушение на закона при липса на минимални площ и лице, представлява част от общински път публична общинска собственост и като такъв е налице забрана за разпореждане с него. С отричане правото на собственост на ищеца върху процесните 36 кв.метра ще се възстанови съществуващото преди продажбата фактическо положение на имота като част от общински път, осигуряващ достъп до собствения им имот и определя лицето му съгласно одобрения за това ПУП. Въззивният съд е приел, че така поддържаните от ищците от фактическа страна обстоятелства обосновават правния им интерес от отричане със сила на присъдено нещо правото на собственост на ответника върху обособен с площ 36 кв.метра ПИ № 797, реална част от път , осигуряващ достъп до собствения им имот и определящ лицето на имота им съгласно одобрен за това ПУП, поради което искът е допустим. С придобиване от ответника на процесните 36 кв. метра , предвид твърденията , че те са част от общински път, чрез който се осигурява достъп до имота им и се намалява лицето му, се засяга правото им на собственост на ищците върху УПИ № 626, което може да бъде защитено чрез отричане правото на собственост на ответника върху имота, съответно връщането на последния в патримониума на общината като част от общинския път.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатият в първа точка от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху вещта, както и при липса на конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху имота, е релевантен за изхода на дебото. Въззивният съд е приел, че ищецът е обосновал и доказал наличие на правен интерес от водене на иска. При уважаването на положителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право. При отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. Касационно обжалване следва да се допусне по посочения въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като той не е решен в съответствие с ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС. С последното се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Останалите два въпроса не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касаят съществото на спора, който не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.02.2016г., постановено по гр. д. № 353/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
УКАЗВА на Ц. И. Г., да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: