Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр.София, 04 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 325/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения Д. Г. С. за възобновяване на въззивно нохд № 197/2007 год. на Шуменския окръжен съд и отмяна на решение № 240/26.11.2007 год. Поддържа се, че следва да бъде оправдан, защото са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК и изводите за вината му са необосновани.
Частната обвинителка и гражданска ищца Н. Л. Б. не взема становище по искането.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането на осъдения е неоснователно поради липса на основания от предвидените по чл.348 НПК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира:
Шуменският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 197/2007 год. потвърдил присъда № 245/14.02.2007 год. по нохд № 30/2006 год. на Шуменския районен съд, с която признал подсъдимия С за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 26.03.2004 год. – 18.11.2004 год. в гр. Ш. в качеството си на длъжностно лице-управител на Агенция за сигурност „Делта Х”ЕООД, гр. Ш. присвоил чужди пари на стойност 1 310 лева, връчени му в това качество да ги пази. На основание чл.201 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 310 лева, които да заплати на гражданската ищца Б. със законните последици.
Произнесъл се по размера на дължимите разноски и държавната такса.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, оспорил обосноваността на присъдата и решението да бъде осъден. Въззивният съд, за да отговори на възраженията и да изпълни процесуалните си задължения по чл.314 НПК въпреки първоначалното си решение според разпореждането по чл.327, ал.1 НПК да не бъдат допускани повторни разпити или нови доказателства, в съдебното заседание намерил, че за правилното решаване на делото е необходимо да се получи отговор и да се установят относими към предмета на доказване обстоятелства и затова назначил повторна съдебно-счетоводна експертиза и допуснал нови писмени доказателства. Обсъдил целия събран, вкл. и във въззивното производство, доказателствен материал като приел, че в този му обем е достатъчен и възможен, за да се решат правилно въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Изложил фактическата обстановка, като направил извод, че е съответна на установената от първоинстанционния съд. Отговорил на възраженията за невиновност, основавайки се на действителния смисъл в доказателствения материал и обосновал законосъобразния извод, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.201 от НК като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. Б НК.
Неоснователно е възражението в искането, че подсъдимият не следва да носи наказателна, а само гражданска отговорност, защото не е длъжностно лице.становените фактически обстоятелства са обосновали верния фактически извод, че е бил управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, което е управлявал и представлявал сам, че само той е имал достъп до парите и само той е извършвал плащанията, т.е. той лично е извършвал действията по пазене на чуждите пари, каквито са били и преведените въз основа на представените от Б. документи за право да получи обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст, които РУ”СО”, гр. Ш. е превел на работодателя и осигуряващия – подсъдимия С. Като осигурител той действително е имал право със съответно платежно нареждане да изтегли сумите (макар да не е правил това ежемесечно) според задълженията си, а на четири пъти за времето между 26.03.2004 год. до 18.11.2004 год., дължими за периода от м.12.2003 год. до м.10.2004 год., но не и да ги внася с приходен касов ордер в касата на дружеството и да ги включва в оборотните средства на дружеството, защото в касата следва да постъпват само средствата от дейността му и те да се използват за плащания на задължения на дружеството. Тези му действия били извършени вместо да уведоми Б. , да отдели сумите за обезщетението от оборотните средства и да предприеме действия да й ги изплати независимо от начина-лично или по банков път. Това е основанието да се възприеме извода, че той е съзнавал елементите от състава на престъплението. След като е получил фактическата власт върху предмета на посегателство той е субект на длъжностно присвояване, защото е лице от категорията на тези, което е натоварено да отговаря и да го пази като част от функциите му. Съзнавал е, че парите са чужди и че превеждането по негова сметка от РУ”СО” е поради възприетия ред по закон при наличието на трудов договор работодателят да ги получава и да ги предава на осигуреното лице, поради което следва да носи наказателна отговорност. Ако от престъплението е установено настъпването и на други имуществени вреди, извън посочените, то за тях вече може да носи гражданска отговорност.
Неоснователно е възражението, че сумите по заключението не отговарят на действителното му задължение-обстоятелството, че той дължи пари за обезщетение на Б. като негов бивш служител не е оспорено. Вещото лице е изпълнило задължението си съобразно поставените му задачи във въззивното производство и е изготвило заключение, което е израз на неговата компетентност и съобразяване с целия доказателствен материал, в който се съдържат данни за относими към предмета на доказване обстоятелства. Твърдението, че суми са били изплащани на други близки на пострадалата лица не е подкрепено нито с данните в касовата книга /в която обаче се съдържат данни за превеждане на сумите в касата на дружеството/, нито от показанията на св. Б, които правилно са били оценени като достоверни и последователни без да е пренебрегнато обстоятелството, че е заинтересована. Предположения като изложените в искането, че липсата на страници от касовата книга, на правила за работа на фирмата и налични средства в касата, даващо възможност във всеки един момент при поискване да се изплатят сумите на осигуреното лице, не са обстоятелства, които оневиняват подсъдимия.мисълът се установява от конкретното обективирано поведение към момента на извършване на деянието, а не с оглед неговите евентуални възможности, действия и поведение, които би могъл да предприеме в по-късен момент. След като е установено, че парите, преведени за обезщетение на осигуреното лице, подсъдимият лично е превеждал в касата на фирмата – действие, което не му е позволено да извършва, това означава, че той е съзнавал, че в резултат на това му разпореждане ще преминат в полза на него самия, че е извън предоставените му правомощия за разпореждане и че по този начин парите преминават за ползване от самия него. От тази обща сметка е извършвал плащания през целия инкриминиран период, не е изплащал на осигуреното лице обезщетенията като е засегнал възможността му да се разпорежда с тях. Затова подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.201 НК.
Доколкото се поддържат доводи за необоснованост след като в производството за възобновяване важат правилата на касационното производство, а такова самостоятелно касационно основание законодателят не е предвидил в чл.348 НПК, настоящият съд не може да обсъжда и да се произнася дали са основателни.
Предвид изложеното и като намира, че поддържаните в искането доводи за основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК са неоснователни, то следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Г. С. за възобновяване на въззивно нохд № 197/2008 год. на Шуменския окръжен съд и отмяна на решение № 240/26.11.2007 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!