8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 18.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1528 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. И. И. срещу решение № 31 от 08.02.2018г. по в. т. дело № 624/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 558 от 08.08.2017г. по т. дело № 1143/2016г. на Варненски окръжен съд и ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат Р. Д. Д. като пълномощник на Т. Ч. Д. и Я. Д. Д. сумата 2 145 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв и като пълномощник на Т. Н. Д. сумата 2 145 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т. Ч. Д., Я. Д. Д. и Т. Н. Д. искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015г. за сумата 47 284,78 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., обезпечен с договор за поръчителство от 29.08.2013г., сключен с Т. Н. Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за сумата 4 963,34 лв., представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 1 462,25 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 120 лв., представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответниците – законни наследници на починалия кредитополучател Д. Н. Д., починал на 01.12.2013г., Т. Ч. Д. и Я. Д. Д. в размери от по ? част, съразмерна на наследствените им дялове, съответно изцяло от ответника – поръчител Т. Н. Д., солидарно с двамата наследника. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на всеки един от тримата ответници по 300 лв. – направени разноски за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, а на адвокат Р. Д. Д. адвокатско възнаграждение за представителството на всеки от тримата ответници по 2 145 лв. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага съображения за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, необсъждане на депозираната от Т. Ч. Д. молба вх. № 14/08.01.2014г., с която ответницата е заявила, че желае да поеме задължението на починалия кредитополучател, несъобразяване с обстоятелството, че ответницата Т. Д. е знаела за задълженията на наследодателя, неправилно приемане, че не е налице облигационна връзка между банката-кредитор и наследниците на починалия кредитополучател, тъй като няма изрично сключен договор между страните след смъртта на кредитополучателя.
В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Ако наследник е приел писмено да погасява дължимите от наследодателя погасителни вноски, необходимо ли е, за да изпадне в забава наследникът и да бъде отправено до него изявление за предсрочна изискуемост, той да е бил предварително поканен по реда на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД? – по отношение на този въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички своевременно заявени от страните възражения? – въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 228/01.10.2014г. по гр. д. № 1060/2014г. на ВКС, решение № 209/26.09.2014г. по гр. д. № 166/2013г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
Ответниците Т. Ч. Д., Я. Д. Д. и Т. Н. Д., тримата от [населено място] и чрез Адвокатско дружество „Д. и Г.“ оспорват касационната жалба и релевират доводи за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържат становище, че единственият въпрос, поставен от касатора, не обуславя волята на съда и няма значение за изхода на делото по отношение на Т. Н. Д. и Я. Д. Д., доколкото въпросът касае като субект „наследник … приел писмено да погасява дължимите от наследодателя погасителни вноски…“. За Я. Д. никъде не се твърди да е приемала да погасява вноските по кредита, а Т. Д. не е наследник на кредитополучателя, поради което подобен правен спор по отношение на тях не е имало. Ответниците изразяват становище, че развитите аргументи относно игнориране от съда на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и цялост се отнасят до правилността на обжалваното решение. Молят обжалваният съдебен акт да не бъде допуснат до касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендират присъждане в полза на Адвокатско дружество „Д. и Г.“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 29.08.2013г. между „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] и наследодателя на Т. Ч. Д. и Я. Д. Д. – Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 50 000 лв., при уговорен погасителен план от 120 месечни вноски, с падеж 7-мо число на съответния месец, всяка в размер на 625,29 лв. За обезпечение на задълженията на кредитополучателя на 29.08.2013г. е сключен договор за поръчителство между банката и въззиваемия Т. Н. Д..
Съдебният състав е констатирал, че до смъртта на кредитополучателя задълженията по кредита са изпълнявани съобразно уговорения погасителен план, като в периода от датата на смъртта 01.12.2013г. до 07.06.2014г. вноските по кредита са извършвани от съпругата на починалия кредитополучател – Т. Ч. Д.. Редовното обслужване на погасителните вноски е преустановено на 07.06.2014г.
За да направи извод за неоснователност на исковата претенция на банката-кредитор спрямо наследниците въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че към 27.01.2015г. – датата, счетена от банката като начален момент за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснатия от нея кредит, наследниците на кредитополучателя не са били в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление и банката неоснователно е обявила кредита за предсрочно изискуем. Поради това, че Общите условия към договора не уреждат последиците при смърт на кредитополучателя, съдебният състав е приел, че приложение намират общите разпоредби на ЗЗД, отнасящи се към определяне на началния момент на забава за изпълнение на задълженията. Изложил е съображения, че за да има действие разпоредбата на чл. 19.2 от Общите условия към договорите за кредит, на която въззивникът се е позовал, спрямо наследниците при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът следва в съответствие с нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД да уведоми наследниците за сключения от техния наследодател договор и за поетите от него по договора задължения и да ги покани да изпълнят задължението съобразно наследствените им квоти. Приел е също, че едва след поканата и изтичането на дадения на наследниците седмодневен срок, ще започне да тече срока от 90 дни, предвиден в чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление, като след изтичането му, следва да се преценяват предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита. Въззивният съд е констатирал липсата на ангажирани до приключване на устните състезания на делото доказателства за спазване на реда, предвиден в чл. 84, ал. 1 ЗЗД връзка с чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит за потребление.
Във въззивното решение е изложено, че липсата на основание за упражняване от кредитора на потестативното му право да обяви кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо длъжника – кредитополучател, респ. неговите наследници, рефлектира и върху отговорността на поръчителя, предвид субсидиарния й характер спрямо тази на основния длъжник. Прието е също, че не са налице и доказателства за отправена покана към поръчителя, както след смъртта на кредитополучателя, така и към датата на установените просрочия на погасителни вноски, което не съответства на принципа за добросъвестно упражняване на права и задължения.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД по отношение на наследниците на кредитополучателя за погасяване на задължението по договора за кредит, сключен между банката – кредитор и починалия кредитополучател. Този въпрос обаче не съответства на мотивите на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивната инстанция не е приела, че наследниците или някой от тях са приели писмено да погасяват дължимите от наследодателя погасителни вноски. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички своевременно заявени от страните възражения?“ е поставен във връзка с оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на представената с исковата молба и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК молба вх. № 17/08.01.2014г., изходяща от ответницата Т. Ч. Д.. Процесуалноправният въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора по иска срещу ответницата Т. Д., предвид позоваването на посочената молба от ищеца още в исковата молба, направеното оплакване във въззивната жалба на ищеца /настоящ касатор/ и позоваването на нея във въззивната жалба във връзка с твърдението, че ответницата е изразила воля да поеме задължението на починалия кредитополучател и е знаела за задълженията на наследодателя. Този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което се налага извод за наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска срещу ответницата Т. Ч. Д..
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение в частта по иска срещу ответницата Т. Ч. Д. е правилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
Относно ответницата Я. Д. Д. този въпрос е ирелевантен, тъй като ищецът не е изложил твърдение за знание за дължимите вноски от страна на посочената ответница, нито твърдение, че необсъдената от съдилищата молба е подадена и от нея.
Въпросът е без значение по отношение на иска срещу ответника Т. Н. Д., защото въззивният съд е обосновал извода си за неоснователност на иска срещу поръчителя и с обстоятелството, че не са налице доказателства за отправена покана към поръчителя, както след смъртта на кредитополучателя, така и към датата на установените просрочия на погасителни вноски, което не съответства на принципа за добросъвестно упражняване на права и задължения. Относно тези съображения касаторът не е посочил релевантен правен въпрос.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за очевидна неправилност на въззивното решение в частта по исковете срещу ответниците Я. Д. Д. и Т. Н. Д. следва да се приеме, че постановеното от Варненски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 538,30 лв. /2% върху 26 915,19 лв./.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Г.“ на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 1 003,10 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Я. Д. Д., и сумата 2 006,19 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Т. Н. Д..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 08.02.2018г. по в. т. дело № 624/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 558 от 08.08.2017г. по т. дело № 1143/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Т. Ч. Д. искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 5322/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав заповед за изпълнение № 2785/18.05.2015г. за сумата 23 642,39 лв. /1/2 от 47 284,78 лв./, представляваща дължима главница по договор за кредит от 29.08.2013г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., бивш жител на [населено място], починал на 01.12.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 13.05.2015г. до окончателното й плащане; за сумата 2 481,67 лв. /1/2 от 4 963,34 лв./, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 731,13 лв. /1/2 от 1 462,25 лв./, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2014г. – 13.05.2015г. вкл.; за сумата 60 лв. /1/2 от 120 лв./, представляваща дължими такси и разноски, дължими от ответницата Т. Ч. Д. – законен наследник на починалия на 01.12.2013г. кредитополучател Д. Н. Д., съразмерни на наследствения й дял.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 08.02.2018г. по в. т. дело № 624/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и в частта за следните разноски: ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат Р. Д. Д. като пълномощник на Т. Ч. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 1 072,50 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и сумата 1 072,50 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и на Т. Ч. Д. сумата 300 лв. – направени разноски за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 538,30 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31 от 08.02.2018г. по в. т. дело № 624/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в останалата част.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Г.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 1 003,10 лв. /хиляда и три лева и десет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Я. Д. Д., и сумата 2 006,19 лв. /две хиляди и шест лева и деветнадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Т. Н. Д. за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.