О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 30.01. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
И. Д.
като изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева т.д. № 1348 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК,образувано по касационната жалба на Р. Г. Петрова, в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма]- [населено място], срещу решение от 10.02.2014г. по гр.д.№ 8524/ 2011г. на Софийски градски съд.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявените от [фирма]- [населено място] срещу А. П Р. обективно съединени искове- иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. чл. 258 във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД- за сумата от 6147,23лв. и иск чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1204,32 лв.
Ответникът по касационната жалба – А. ПР. е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване поради липса на предпоставки по чл.280, ал.1 т1-3 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение след като обсъди данните по делото намира следното:
Предявен е иск за установяване дължимост на сумата 6147,23 лв, като вземането произтича от неизплатено възнаграждение по т.3 от договор за учредяване право на строеж, оформен с нотариален акт № 135 по н.д. № 104/2002г. на Нотариус с рег.№ 259. Договорът съдържа, както елементи на договор за изработка, така и на договор за покупко-продажба. На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД се претендира мораторна лихва върху горепосочената сума в размер на 1204,32лв. за периода 31.10.2006г.- 18.03.2007г.
Сделката, от която произтичат вземанията е едностранно търговска по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. Следователно, ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10 000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото. По настоящото дело ответникът А. Р. е представила договор за правна защита и съдействие № 0119585/10.04.2014г., сключен с адв. Р. Й, в който е посочено, че на адвоката е заплатено по банков път възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато плащането на адвокатско възнаграждение е извършено по банков път, задължително се представят доказателства за това. В конкретния случай такива доказателства не са представени, представен е единствено гореописаният договор за правна защита и съдействие. Поради изложеното разноски не се присъждат.
Предвид на горното, ВКС,Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Г. П, извършваща търговска дейност като едноличен търговец с фирма [фирма] – [населено място] срещу решение по решение от 10.02.2014г. по гр.д.№ 8524/ 2011г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.