Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
София, 04.03. 2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 3224 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 5111384 от 27.06.2019 г от П. П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Б. от АК-София, на влязлото в сила решение № 469211 от 13.08.2018 г. по гр.д. № 6608/2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 44 с-в, с което П. П. П. е осъден да заплати на Р. А. И. – Х. от [населено място], сумата от 4 000 лв., представляваща изискуемо вземане по сключен между страните договор за спогодба от 02.08.2012 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради несъобщаване и непризоваване на молителя – ответник в производството, който е бил лишен от възможност да участва по делото лично или чрез упълномощен от него процесуален представител и да защити правата си, поради което моли да се отмени влязлото в сила първоинстанционно решение и делото бъде върнато за ново разглеждане на районния съд от друг състав. В съдебно заседание адв. Б. поддържа молбата за отмяна на влязлото в сила решение на заявеното основание, като моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответницата по молбата за отмяна и ищца в производството, Р. А. И. – Х. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът й адв. Д. М. от АК-София оспорва молбата за отмяна на заявеното основание и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 417 от 06.11.2019 г. по делото, с което е допусната до разглеждане в открито заседание.
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е основателна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страна е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят, който е ответник в производството по делото по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 365 ЗЗД, заявява, че е бил лишен от участие в производството, поради допуснати от съда процесуални нарушения на чл. 38 и чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК/ред. ДВ, бр. 59/2007 г./ и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна.
В исковата молба е посочен адрес на молителя ответник П. П. П. – [населено място],[жк], ул. „55-та“ № 28. От този адрес съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването на 17.05.2015 г., че лицето не живее на адреса, по сведение на П. Д., живущ на същия адрес. Съдът е изискал справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за настоящ и постоянен адрес на лицето, която е предоставена на 27.05.2015 г. като данните на лицето П. П. П. са – постоянен адрес – [населено място],[жк], вх. Г, ет. 2, ап. 55 и настоящ адрес – [населено място],[жк], район К., ул.“55-та“ № 28/адреса по исковата молба/. На 29.05.2015 г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение до ответната страна с указания за залепване на адреса в ж.к./кв./ „В.“/настоящият адрес на ответника/. Въпреки указанията на съда, погрешно е изпратено ново съобщение на постоянния адрес на лицето в[жк], с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че този адрес е посетен на 10.06.2015 г., на 28.06.2015 г. и на 10.07.2015 г., на които дати ответникът не е намерен на адреса и на 10.07.2015 г. е залепено съобщението на входната врата и тъй като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК ответникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съобщението от 10.07.2015 г. е приложено към делото и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител – адв. И. Д. от АК-София.
Според установената съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК – определение № 565 от 28.10.2009г. по ч.гр.д.№ 577/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Отделно от това, в конкретния случай в приложимата разпоредба на чл. 47 ГПК/ред. ДВ, бр. 55/2007 г./ се съдържат последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, като поредността е следната: ако ответникът не се яви в съда да получи книжата си в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепване на уведомлението/чл. 47, ал. 2 ГПК/, съдът на основание чл. 47, ал. 3 ГПК указва на ищеца да представи справка за адресната му регистрация, която трябва да съдържа данни за регистрираните по реда на чл. 90, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Установяването на тези данни е необходимо, за да може съдът да провери дали регистрираният адрес – настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението. Ако адресите не съвпадат, съдът трябва да разпореди ново връчване на настоящия, респ. на постоянния адрес по общия ред. Освен това, съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. В разглеждания случай призоваването на ответника е извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 38 и чл. 47 ГПК. Съобщението до ответника, изпратено на адреса в исковата молба се е върнало в цялост, тъй като адресатът не е бил намерен, след което съдът служебно е изискал справка за неговия постоянен и настоящ адрес, от която е видно, че двата адреса са различни. Въпреки, че съдът е разпоредил да се изпрати съобщение на посочения в исковата молба адрес на ответника в[жк], в случая съвпадащ с настоящия му адрес, така, както изисква поредността по чл. 38 ГПК, поради грешка, такова съобщение е изпратено на постоянния му адрес в[жк], след което е проведена процедурата по чл. 47, ал. 3 – 6 ГПК, поради което настоящата инстанция намира, че в случая поради нарушаване на съдопроизводствените правила – чл. 38 и чл. 47 ГПК по призоваването на ответника, молителят е бил нередовно призован и неправилно му е бил назначен особен представител.
Следователно, в резултат на нарушаване на правилата за връчване на съобщения и призовки, молителят е бил лишен от възможност лично или чрез упълномощен от него процесуален представител да участва по делото и да защити правата си, поради което и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се явява основателна.
В заключение, при тези фактически данни, следва да се приеме, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 38 ГПК и чл. 47 ГПК/ред. ДВ, бр. 55/2007 г./, което налага отмяна на влязлото в сила решение, при постановяване на което е допуснато нарушението, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на спора от друг състав на Софийски районен съд, за да се обезпечи надлежното участие на страната в производството.
По искането на пълномощника на молителя за присъждане на разноски за настоящото производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение, настоящият съдебен състав не следва да се произнася, а разноските трябва да бъдат съобразени при решаване на делото по същество с оглед изхода на спора/в този смисъл е даденото разяснение в т. 4 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 469211 от 13.08.2018 г., постановено по гр.д. № 6608/2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 44 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: