О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №271/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К.(К.), чрез инспектори – юристи Д. Д. и Н. К. от ТД на К. – [населено място], против въззивно решение №246/08.12.2010 г. по гр.д.№381/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., І-ви състав.
С обжалваното решение е отменено решение №12/11.3.2010 г. по гр.д.№165/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените от К. против Д. Р. Д., Ц. Д. Д. и [фирма], искове с правно основание чл.чл.4, ал.ал.1 и 2 и чл.6 и 8 ЗОПДИППД,.
В изложението на касационния жалбоподател се поставя материалноправния въпрос “Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е. по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производството по ЗОПДИППД, и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл.28 от цитирания закон. В частност кледва ли формално(темпорално) да се привързва периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката по закона, с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото факти ?”. Твърди се, че въззивното решение по този въпрос е постановено в противоречие с представеното решение №607/20.10.2010 г. по гр.д.№1116/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Д. Р. Д., Ц. Д. Д. и [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Д. К., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира следното:
В. решение по поставения въпрос, следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №246/08.12.2010 г. по гр.д.№381/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., І-ви състав.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: