4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 19.03. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д №.1372 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 28.08.2012 год. по гр.д. № 4395/2011 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 7.01.2011 г. по гр.д. № 33935/2010 г. в частта, с която Окръжен съд [населено място] е осъден да заплати на С. Е. С. сумата 2 296 лв. на основание чл.225, ал.1 ЗСВ и сумата 624.18 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва за периода 2.06.2008 г. до 14.07.2010 г., като вместо него в тази част е постановено ново, с което са отхвърлени исковете и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната страна- Окръжен съд, [населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски градски съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която Окръжен съд, [населено място] е осъден да заплати на С. Е. С. сумата 2 296 лева, на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, представляваща обезщетение при освобождаване от длъжност “окръжен съдия” в Окръжен съд, [населено място] за една година в системата на органите на съдебната власт, лихва за забава върху същата в размер на 624.18 лева и е отхвърлил исковете, като е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлената част. Приел е, че длъжността “военен следовател” във Военно-окръжна прокуратура, [населено място], която ищецът е заемал през периода 10.03.1993 г. до 15.06.1998 г. е била извън системата на съдебната власт, тъй като с нормата на чл.113, ал.1 ЗСВ /отм./ военна прокуратура изрично е изключена от органите на съдебната власт, като военно учреждение. Към момента на прекратяване на правоотношението между страните магистратския стаж на ищеца е бил 11 години, девет месеца и един ден. Дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ за 11 години магистратски стаж, определено съобразно брутното трудово възнаграждение за последния месец е в размер на 25 256 лева, което е изплатено в пълен размер. Приел е, че в размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния отработен месец не следва да се включва допълнителното материално стимулиране, тъй като то няма постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 Н.. В обобщение е приел, че дължимото обезщетение е изплатено в пълен размер и е отхвърлил исковете.
В изложението се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: стажът като следовател към Военно-окръжна прокуратура, [населено място] набран до приемането на Закона за съдебната власт/ ДВ бр.64/2007 г./ следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт; кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване; включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране, в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ; има ли процесуално право съдът да игнорира обвързващата материална доказателствена сила на съдържанието на официален, неоспорен в производството по делото документ, служебно.
Поставените в изложението материалноправни въпроси: стажът като следовател към Военно-окръжна прокуратура, [населено място] набран до приемането на Закона за съдебната власт/ ДВ бр.64/2007 г./ следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт; кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване; включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ са свързани с изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на исковете и в този смисъл отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросите да са включени в предмета на спора и да са обусловили решаващите изводи по него. Обоснована е необходимостта от създаване на съдебна практика по тези въпроси за избягване на противоречиви решения по същите, поради което настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът- има ли процесуално право съдът да игнорира обвързващата материална доказателствена сила на съдържанието на официален, неоспорен в производството по делото документ, служебно не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.08.2012 год. по гр.д. № 4395/2011 год. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :