Р Е Ш Е Н И Е
№. 340
гр.София, .27.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2003/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. М. от гр. С. срещу въззивното решение № 3 от 24.01.2008 год., поправено с решение № 72 от 14.03.2008 год. по в.гр.дело № 407/2007 год. на Габровския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в частта, с която е оставено в сила решение № 339 от 22.10.2007 год. по гр.дело № 220/2007 год. на С. районен съд. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения срещу касатора иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответницата по касация Р. Н. С. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, съобрази следното:
С първоинстанционното решение е уважен изцяло предявения иск по чл.109 ЗС, като ответникът/сега касатор/ е бил осъден да премахне селскостопанска постройка, парник, циментови колове, ел.инсталация от вилата му до стопанската постройка, кучешка колиба, овощни дървета и зеленчуци, находящи се в имот собственост на Р. Н. С. и представляващ земеделска земя – имот пл. № 2* част ІІ в м.”С” в землището на гр. С., в момента масив 564, парцел **** по одобрения кадастрален план на същата местност, от 1130 кв.м. Прието било, че с влязло в сила решение по чл.108 ЗС ответникът/касатор/ бил осъден да предаде владението върху имота; на 08.05.2003 год. бил извършен въвод във владение на ищцата и бил даден срок на ответника/касатор/ да премахне до 01.07.2003 год. намерените в имота и описани постройки и съоръжения. Съдът намерил за неоснователно възражението на ответника/касатор/, че постройките, съоръженията и насажденията не пречат и не ограничават правата на ищцата, тъй като били извършени по време, когато имотът не бил нейна собственост.
Въззивният съд отменил решението в частта, с която ответникът/касатор/ е осъден да премахне кучешка колиба, овощни дървета и зеленчуци и отхвърлил иска в тази част. В останалата част първоинстанционното решение било оставено в сила. Съдът приел, че ответникът/касатор/ следва да премахне постройките и съоръженията, дори и да са правени от баща му, а така също и пътеката и ел.инсталацията, която свързва неговата вила със стопанската постройка в имота на ищцата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
По делото е установено, че с влязло в сила решение № 295 от 30.06.1999 год. по гр.дело № 49/1999 год. на С. районен съд е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като Б. Ц. М./сега касатор/ и К. Ц. М. са осъдени да предадат на Р. Н. С. владението на процесния имот. Не се спори по-нататък, че с протокол от 08.03.2003 год. по изп.дело № 14/2003 год. съдебният изпълнител при С. районен съд въвел взискателката във владение на имота, като на длъжниците бил даден срок до 01.07.2003 год. да премахнат селскостопанската сграда, построена на кадастралната граница с имоти №№ 2* и 2041. От показанията на разпитаните свидетели Д. Г. Г. и Й. П. М. /с.з. на 19.06.2007 год./ е установено, че в имота на Р. С. навлизат както стопанска постройка така и оранжерия, половината от която/според първия свидетел/ е в имота на ищцата, а другата половина – в имота на ответника/касатор/. От заключението на вещото лице Г. П. П. /л.25 от делото в първата инстанция/ е видно, че в имота се намират масивна електрифицирана стопанска сграда; навес от северната страна на същата сграда; желязна конструкция на парник; масивна пътека от павета с бетонови бордюри, обслужваща стопанската сграда и дърварник от северната страна на пътя.
Въззивният съд правилно е приел, че негаторната претенция е била насочена срещу надлежния ответник, който е поддържал едно създадено, макар и по-рано състояние, пречещо на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Законосъобразно е прието, че за основателността на иска е без значение обстоятелството дали постройките и съоръженията в имота на ищцата са били изградени от ответника/касатор/ или от неговия баща. Достатъчно за уважаване на иска по чл.109 ЗС е, че ответникът/сега касатор/ е ползвал процесния имот още преди ревандикационното производство, завършило с осъдително решение срещу него и след като е безспорно, че продължава да ползва съседния имот, следва да премахне не само постройките в имота на Р. С. , но и пътеката и електрическата инсталация, свързваща неговата вила със селскостопанската постройка.
В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски за това производство в размер на сто и десет лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 24.01.2008 год., поправено с решение № 72 от 14.03.2008 год. по в.гр.дело № 401/2007 год. на Габровския окръжен съд.
Осъжда Б. Ц. М. от гр. С., ул.”Г” № 2, вх. Б, ет.3 да заплати на Р. Н. С. от гр. С., ул.”В” № 7 сумата 110/сто и десет/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: