Р Е Ш Е Н И Е
№ 340
София 04.11.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1668/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Г., Е. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. Т., срещу решение №2185 от 18.12.2014 г. по гр. дело №2386/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 22.05.2014 год. по гр. дело №13635/2013 г. на Пловдивския районен съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу М. Т. Г., Е. [ЕГН], за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №**/1985 г. до размер на Ѕ идеална част от имота, отговаряща на наследствената квота на ответницата и за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. Въззивният съд е приел, че ищцата през 1985 г. е прехвърлила процесния имот на сина си Т. Г., който през 2008 г. е дарил същия на дъщеря си – ответницата по исковете. Последната е продала имота преди предявяването на исковете на трето лице. Т. Г. е починал и е оставил за наследници син и дъщеря. Не е установено ищцата, след смъртта на сина си, да е поискала изпълнение на договора от страна на ответницата. Ищцата не е дала възможност на ответницата да полага грижи за нея. Ето защо има забава на кредитора, който е попречил на длъжника да изпълни задължението си. Кредиторът не е извършил необходимите действия от своя страна да уведоми длъжника, че му дължи изпълнение на поетото от наследодателя му задължение, а освен това не му е предоставил и възможност за изпълнение. Ето защо исковете са неоснователни.
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. По делото е установено, че ответницата е знаела за задължението си за издръжка и гледане и не е изпълнявала същото. След като имотът е прехвърлен на трето лице, то ответницата дължи неговата парична равностойност заедно със законната лихва от влизане в сила на решението.
Ответницата по касационната жалба М. Т. Г., Е. [ЕГН], [населено място], оспорва жалбата.
С определение №691 от 01.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №2185 от 18.12.2014 г. по гр. дело №2386/2014 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка, които са са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС,I. г.о.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по правило ограничава въззивния съд при проверка правилността на първоинстанционното решение до заявените във въззивната жалба оплаквания. Ето защо въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. С решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС, I. г.о. е прието, че при неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението на алеаторния договор, което му се предлага от длъжника, последният е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера и. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че ищцата през 1985 г. е прехвърлила процесния имот на сина си Т. Г., който през 2008 г. е дарил същия на дъщеря си – ответницата по исковете. Последната е продала имота преди предявяването на исковете на трето лице. Т. Г. е починал и е оставил за наследници син и дъщеря. Неправилни са обаче изводите на съда, че е правнорелевантно обстоятелството дали ищцата, след смъртта на сина си, е поискала изпълнение на договора от страна на ответницата. С придобиването на процесния имот чрез дарение през 2008 г. последната е станал частен правоприемник на баща си преди да стане и универсален такъв след смъртта му. С приемането на наследството ответницата по иска е получила неговите права, но е приела и всичките му задължения, включително и това да гледа и издържа прехвърлителката. За последното задължение на баща си тя е знаела от момента на дарението на процесния имот, тъй като тогава при сключването на договора е бил представен и договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №61/1985 г. По тази причина не е имало необходимост от изрична покана, за да изпадне в забава. Съобразно изложеното по-горе въззивният съд неправилно служебно, без да има такова оплакване във въззивната жалба е приел, че ищцата не е дала възможност на ответницата да полага грижи за нея, поради което има забава на кредитора, който е попречил на длъжника да изпълни задължението си. Освен това неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, че ответницата е полагала каквито и да било грижи за ищцата, нито е давала издръжка. Оттук следва единственият възможен извод за неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжа. При тази безспорно установена фактическа обстановка искът за разваляне на договора е основателен. Ответницата е продала имота преди предявяването на исковете на трето лице. Ето защо отношенията между страните във връзка с даденото по договора трябва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.55 ЗЗД, защото всеки е длъжен да върне даденото на отпаднало основание или неговата равностойност, след като полученото не е в неговия патримониум. Според приетата експертиза паричната равностойност на ? идеална част от процесния имот е 29 080 лв., поради което искът с правно основание чл.55 ЗЗД трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
На жалбоподателката трябва да бъдат присъдени съобразно изхода на спора 3 289.50 лв. деловодни разноски за всички инстанции.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2185 от 18.12.2014 г. по гр. дело №2386/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен от М. Т. Г., Е. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], срещу М. Т. Г., Е. [ЕГН], [населено място], поради неизпълнение договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между М. Т. Г., Е. [ЕГН] и Т. Н. Г., оформен с нотариален акт №**, том **, н.дело №511/1985 г., с който на Т. Н. Г. е прехвърлен целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена на 80 кв.м. в дворно място в [населено място] – кв. М. б. с площ от 620 кв.м., съставляващо имот пл. №*** от кв.** по плана на М. б. до размер на ? идеална част от имота
ОСЪЖДА М. Т. Г., Е. [ЕГН], [населено място], да заплати на М. Т. Г., Е. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], на основание чл.55 ЗЗД сумата 10 000 лв. – паричната равностойност на ? идеална част от описания имот заедно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Т. Г., Е. [ЕГН], [населено място], да заплати на М. Т. Г., Е. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], 3 289.50 лв. деловодни разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.