О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340
София, 26.03.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1788 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от ищеца Н. Н. Щ. и от ответника А. Б. М. срещу решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 108/2009 г.
Двете жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представени са и изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като всяка е подала отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата на противната страна.
С обжалваното решение въззивната инстанция е уважила частично иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявила за окончателен предварителен договор от 13.02.2006 г., с който А. Б. М. продава на Н. С. 177,83/2134 ид.ч. от имот № 0* по картата на землището на местност „Г”, гр. П.. Отхвърлил същия иск за разликата до 867/2134 ид.ч. от недвижимата вещ.
Съдът, също така е приел, че инцидентния установителен иск, предявен от ответника А е недопустим. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение, постановено по него и е прекратил в тази част производството.
Отхвърлил е и насрещния иск на М. против Щ. за сумата 2000 лв. – претърпени имуществени вреди от невъзможността да продаде дела си от имота поради вписана от Щ. възбрана върху имота.
Н. Щ. обжалва решението на Пернишкия окръжен съд, с което частично е отхвърлен иска й по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Излага съображения за нарушения на материалния закон – чл. 3, б. „а” ЗН и обосновава допускане на касационното обжалване с чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът не е точно формулиран, но може да бъде извлечен от съдържанието на изложението и той е за реда, по който се констатира недостойнството за наследяване. Повдигнатият правен проблем е съществен за спора, тъй като съдът е отхвърлил частично иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, защото е приел, че обещания за продажба имот се притежава в собственост от наследниците на Б. П. Ф. Обещателят по договора А. М. е негова дъщеря. Той има и син П. П. , който, обаче с влязла в сила присъда е признат за виновен в умишленото убийство на наследодателя. Съдът е приел, че са налице формалните изисквания на чл. 3, ал. 1, т. „а” ЗН, но обявяването на недостойносвото не може да стане в съдебно производство, в което не участва П. П. Поради това и не е приложил последицата на чл. 3, б. „а” ЗН.
Изясняването на повдигнатия въпрос има значение за точното приложение на закона, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато по жалбата на Щ.
По жалбата на А. Б. М..
Тя е срещу решението в частта в частта по чл. 209, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./ и прекратяването на производството по инцидентния установителен иск., както и в частта, с която иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен до размера на 177,83/2134 ид.ч. от обещания имот и изцяло е отхвърлен насрещния иск по чл. 45 ЗЗД.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК дословно повтаря по съдържание касационната жалба и по същество съдържа само оплаквания за неправилност поради допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Не са формулирани въпроси, нито те могат да бъдат извлечени от изложението. Твърдението за неправилност е за порок на съдебния акт и основание за касирането му. Касационните оплаквания са част от съдържанието на касационната жалба и не са равнозначни на основания за разглеждане на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Както е разяснено и в ТР № 1/2009 г. на ОС ГК и ТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Съставът на Върховния касационен съд няма как да извърши преценката по чл. 288 ГПК по жалбата на М. , след като не е ясно кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
При тези данни, жалбата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 108/2009 г. в частта, с която иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 177,83/2134 ид.ч. от имот № 0* по картата на землището на местност „Г”, гр. П..
УКАЗВА на Н. Н. Щ. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок, насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2011 г. от 09.00 ч.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 79/30.04.2009 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 108/2009 г. по жалбата на А. Б. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: