Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
гр. София, 27 октомври 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети септември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева
Теодора Стамболова
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1693/2011 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Л. С. К. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 82 от 16.03.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 483/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 1287 от 18.05.2010 год. по НОХ дело № 955/2006 год. на Санданския районен съд.
В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е положил усилия за изясняване на обективната истина, а въззивната интанция е възприела този неправилен подход, не е направила собствен анализ на доказателствата и е потвърдила присъдата без да даде отговор на оплакванията му. Иска се производството да бъде възобновено и да бъде оправдан.
Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и служебно, в пределите на правомощията си, провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 1287 от 18.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 955/2006 год. Санданският районен съд е признал подсъдимия Л. С. К. за виновен в това, че на 24.04.2006 год. в [населено място] причинил средна телесна поврена на по-вече от едно лице, а именно на Е. Д. М., изразила се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник и травматологично увреждане на лявата колянна става, довело до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник и на Х. Д. Х., изразила се в навяхване на дясната глезенна става с разкъсване на кръстните връзки и навяхване на лявата колянна става с разтежение на кръстните връзки с отоци и вътреставни кръвоизливи, довели до трайно затруднение движението на двата долни крайника, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.4 във вр. с чл. 129 ал1 и 2 и чл. 54 във вр.с чл. 2 ал.1 и 2НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години и шест месеца.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Е. Д. М. сумата 12 000лв, а на Х. Д. Х. сумата 7000лв, обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил.
С въззивно решение № 82 от 16.03.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 483/2010 год. Благоевградският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като е възприел за единствено достоверен източник на доказателства показанията на пострадалия М., без да ги съпостави и оцени в логическата им връзка с останалите събрани в съдебното следствие доказателства и това е довело до осъждането му при липса на безспорни доказателства, от които да се направи единствено възможен и несъмнен извод за съставомерност на деянието, е въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. С тях по същество се релевира нарушение задълженията на съда по чл.чл. 13, чл.14 и чл.339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до опорочаване вътрешното убеждение на съда и до потвърждаване на осъдителната присъда, без да са доказани авторството на деянието и начина на извършването му, по делото не са допуснати.
Санданският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, в пределите на своята компетентност, и в изпълнение на задължението си за разкриване на обективната истина, е положил максимални усилия за изясняване на обстоятелствата включени в предмета на доказване относно авторството на деянието и характера на причинените телесни увреждания на пострадалите. Осигурил е на подсъдимия справедлив процес, като в множество съдебни заседания и с еднаква задълбоченост е разпитал, както свидетелите посочени в подкрепа на обвинителната теза, така и тези, доказващи възраженията му. При събирането на доказателствата е осигурил равни условия за състезателност на страните, като не ги е ограничил във възможност да участват при разпита на свидетелите и вещите лица, констатирал е противоречията в гласните доказателства, положил е усилия да изясни на какво се дължи, с оглед проверка на достоверността на съобщените от свидетелите факти е извършил оглед на място. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите е оценил в логическата връзка помежду им и с останалите доказателствени източници и подробно е аргументирал решението си за кредитирането им в отделни техни части. Посочил е какви обстоятелства приема за установени и какви са правните съображения за осъждане на подсъдимия.
Производството пред Благоеврадския окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия срещу постановена от първата инстанция осъдителна присъда. В нея и в съдебно заседание са поддържани доводи за необоснованост, незаконосъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наказанието. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в хода на проведено по искане на жалбоподателя съдебно следствие. Съдът без основание е упрекнат, че формално е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, като се е задоволил да заяви, че възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, без да извърши собствен анализ на доказателствата. Когато потвърждава присъдата съдът няма задължение да обсъжда поотделно всяко едно от събраните в първата инстанция доказателства, а следва да изложи съображения защо възприема оценката им и направените от тях фактически и правни изводи. Въззивният състав е изпълнил в пълнота тези свои задължения. След като е оценил самостоятелно всички доказателствени материали, констатирал е тяхната достатъчност за обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото, липсата на логически грешки и извращаване на съдържащите се в тях фактически данни, не е имал основание да им направи различна преценка и да приеме тезата на подсъдимия, че не е увреждал пострадалите, а от тяхна страна спрямо него е било извършено престъпно посегателства. Не е имал процесуална възможност да реши по различен начин въпросът за достоверността на доказателствените източници, както е поискано от жалбоподателя, след като решаващия съд не е нарушил правилата за формиране на волята си. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е изложил убедителни съображения, поради които е приел за неоснователни доводите в тяхна подкрепа.
Не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения при оценката на доказателствата, като решаващите съдилища не са се предоверили на показанията на пострадалия М. и не са игнорирани като източник на доказателства обясненията му и показанията на св. А., П. и Г. Инцидентът е започнал в отсъствието на очевидци и с оглед установената невъзможност пострадалият Х. правилно да възприема действителността и да дава достоверни сведения за нея, основен източник на доказателства за началния етап от неговото развитие са обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия М.. Предвид характера им и евентуалната им заинтересованост, първият да оневини собственото си поведение, а вторият да претендира заплащане на обезщетение за претърпяни вреди, много внимателно са обсъдени и са кредитирани само в тези техни части, които намират подкрепа в други доказателствени източници. Още първоинстанционният съд не се е отнесъл безкритично и не е кредитирал безрезервно показанията на пострадалия. Изрично е приел, че не ги кредитира в частта, с която е поддържал че заедно с пострадалия Х. не са нанасяли удари по тялото на подсъдимия. В останалата им част мотивирано е приел, че не са изолирани и с тях не се цели приписване на подсъдимия престъпление, което не е извършил. Подкрепени са от показанията на пристигналите на място полицейски служители, в това число показанията на св. А., П. и Б. В., за които без основание се твърди, че не са обсъдени. Тези свидетели са установили личните си възприятия относно повода да посетят мястото на инцидента и разговорите, които са водили с лицата, които се намирали там. С категоричност св. А. е установил факта, че пострадалите се оплакали от поведението на подсъдимия, който се опитал да ги гази и затова извикали оперативната група. В този смисъл са и показанията на св. Б. В., който като член не дежурната оперативна група е посетил мястото на инцидента, провел разговор с пострадалите и констатирал наличието на автомобилни следи. Не са превратно оценени и заключенията на изслушаната съдебно медицинска експертиза на вещото лице А., изготвена след запознаване с наличната медицинска документация за характера на телесните повреди, механизма на причиняването им и възможността при тях пострадалите да извършват активни движения.
При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Извън довода за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, осъденият не поддържа други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящият състав е длъжен да отговори.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, което се мотивира с ограничаване на правото му да узнае от въззивното решение защо е осъден правилно с присъдата, а в съдебно заседание и с разглеждане на делото в първоинстанционния съд от незаконен състав, също е неоснователно. Въззивното производство е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК. Начинът на изготвяне на възивното решение не подкрепя оплакването за нарушаване на правото му да узнае защо е осъден правилно с присъдата и в частта относно размера на наказателната и гражданската отговорност. Съдът е обсъдил оплакванията му в тези им части, и макар да не е възприел фактическата констатация на решаващия съд за неуредени финансови взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия М. и извода, че те смекчават наказателното му положение, не е имал основание да приеме оплакването, че наложеното му наказание по размер и начин на изтърпяване е явно несправедливо завишено. Убедителни са съображенията, че гражданската отговорност на подсъдимия законосъобрано е ангажирана, а размерите на присъдените в полза на пострадалите обезщетения са съобразени с действително изживяните от тях болки и страдания.
Не намира опора в разпоредбите на НПК и довода за допуснато абсолютно процесуално нарушение с разглеждането на делото в първата инстанция от незаконен състав. Съдебното производство е започнало много преди изменението в НПК, с Д.в. бр. 109/2008 год., определящо състав на съда от съдия и двама съдебни заседатели, когато разглежда дела за престъпления, за които се предвижда наказание по-вече от пет години лишаване от свобода. По силата на пар. 37 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допънение на НПК законосъобразно е приключило от състава, който го е започнал.
Конкретни доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване но чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК от осъдения не се поддържат, поради което проверката за правилността му в тази част следва да се сведе до наличието на нарушения, за които съдът следи служебно. Основания за служебна намеса не са налице, защото наложеното му наказание е индивидуализирано в размите на закона, предвидени за престъплението и при точна преценка на обстоятелствата от значение за неговия размер и начин на изтърпяване.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения Л. С. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 483/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 82 от 16.03.2001 год., с което е потвърдена присъда № 1287 от 18.05.2010 год. по НОХ дело № 955/2006 год. на Санданския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: