5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№341
С., 15.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4105 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат И. И., против решение № 100 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 55/17.02.2014 г. по гр.д. № 1493/2013 г. на Районен съд-Севлиево за уважаване на предявения от Р. Подем, [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.53, ал.2 З. по отношение на бензиностанция с идентификатор 65927.501.3604.1, построена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3604 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовата кооперация разноски за първоинстанционното производство в размер на 90.00 лв. и за въззивното производство в размер на 400 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. „Подем”, [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В исковата молба ищецът Р. „Подем”, [населено място] твърди, че в кадастралната карта и кадастралните регистри процесната сграда –бензиностанция – е записана като собственост на ответното дружество, което не подписало документ, в който да изрази съгласие за поправяне на допуснатата грешка, а това означава че съществува спор от тяхна страна, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. В отговора по чл.131 ГПК ответното дружество е оспорило допустимостта на иска, поради липса на правен интерес /за поправка на твърдяната грешка не е необходимо съдействието на ответника/ и поради липса на спор за материално право /не е оспорвано правото на собственост на ищеца, а последният не е инициирал административна процедура за поправка на грешката в кадастралния регистър/, евентуално – неговата основателност /ответникът не е отправял искане за записване на имота на негово име, нито е препятствал някоя от законовите процедури по З./.
Въз основа на изслушаното експертно заключение съдът е установил, че процесната сграда не е нанесена в кадастралния план, приет на 14.08.1959 г., а е нанесена на този, приет със заповед № 1235/20.08.1979 г. , т.е. сградата е построена в периода 1964 г. – 1979 г., като в архивите на ищеца Р. „Подем” и в [община] няма съхранени копия от строителното разрешение за сградата – бензиностанция. Сградата е заведена в активите на ищеца към 15.11.2013 г. /л.20 и 21 от гр.д. 1493/2013 г./ и няма непогасени публични задължения, които да произтичат от собствеността върху сградата /л.10/. Сградата попада в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3604 по К. карта, който е част от имота описан в НА № 259, том ІІ, дело 608/28 декември 1964 г. за собственост на Окръжен кооперативен съюз [населено място]. Ответникът [фирма], [населено място] е отправило искане за нанасяне на друг имот, различен от процесния в кадастралната карта. В резултат на техническа грешка, служители на С. са нанесли собствеността на [фирма], [населено място] върху процесната сграда. В последствие са извадили скица за правилната сграда, без да поправят грешката. Липсват заявления, както от ответника, така и от други лица за промяна на собствеността на процесната сграда, за собственик на която се легитимира ищеца Р. „Подем” с НА № 259, том ІІ, дело 608/28 декември 1964 г. и в чиито дълготрайни активи е включена сградата.
При горните факти въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недопустимост на иска защото не е изпълнена административната процедура пред С., тъй като ответното дружество е отказало да съдейства за изпълнение на административната процедура, макар че е било поканено чрез нотариална покана от 23.10.2013 г. Изложени са и съображения, че съгласно чл. 14 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото е и делото по чл. 53, ал. 2 от З.. Никаква административна процедура не може да изключи възможността за защита на едно гражданско право пред съд, защото пълнотата на правораздавателната власт на съда по граждански и наказателни дела е гарантирана от чл. 119 от Конституцията. Законодателят урежда възможността за защита на граждански права и по административен ред, но този ред никога не изключва исковата защита. В чл. 53, ал. 2 З. е уредена административна процедура за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта (същият ред се прилага и за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план), но когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
К. поставя въпросите: 1. Допустим ли е иск по чл.53, ал.2 З. когато твърдяната грешка се изразява в погрешно нанасяне на собственика на сградата в кадастралния регистър?;
2. Допустим ли е иск по чл.53, ал.2 З. срещу ответник, който не е искал отразяване на сградата на негово име и не е правил никакви искания пред С. по отношение на претендираната сграда?;
3. При положение, че вписването на грешка в кадастралния регистър се извършва по административен ред с представяне на документ за собственост от собственика на имота, допустим ли е/налице ли е правен интерес от установителен иск за собственост срещу лицето, на чието име е записан погрешно имота?;
4. Представлява ли оспорване на правото на собственост по смисъла на чл.53 З. отказът на лице да се яви при нотариус и да подпише искана от частно лице декларация с непредписано от закона съдържание – че няма претенции към собствеността на сградата и неявяването при нотариус представлява ли действие от страна на ответника, обосноваващо извод за претенция за притежание на вещни права в пълен или ограничен размер върху процесния имот?;
5. Може ли при иска по чл.53, ал.2 З. да се приеме наличие на спор за материално право без да е налице поне искане от страна на ищеца до административния орган по З. за изправяне на грешката в записването на собственика на сградата в кадастралния регистър и може ли да се приема това за наличие на административна процедура по З. за служебно поправяне на грешката, ако бе направено искане от ищеца за това?;
6. Следва ли при иска по чл.53, ал.2 З. ищецът да докаже поне наличие на искане от негова страна за нанасяне на непълноти и грешки от С., за да бъда приложим установителния иск по този текст и как се преценява наличието на спор за материално право по чл.53, ал.2 З. без да са налице доказателства, страната твърдяща такъв спор, да е направила предписаните от закона искания пред компетентния административен орган да извърши вписването? и
7. Допустим ли е иск по чл.53, ал.2 З. за нанасяне корекция в кадастралния регистър на собственика на сграда, без да е налице наличие на нотариален акт за собственост върху сградата?
Приложената от касатора съдебна практика е постановена при различна фактическа обстановка и не удостоверява наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед спецификата на настоящия спор по уточнения от съда въпрос” „налице ли е спор за материално право по смисъла на чл.53, ал.2 З.-редакция от ДВ бр.34 от 25.04.2000 г. в случай на записване на ответника като собственик на имот без негово искане затова и поради грешка на администрацията и представлява ли оспорване на правото на собственост отказът на ответника да се яви по покана на ищеца пред нотариус и да подпише декларация, че няма претенции за собствеността на имота?”
Поставят се и процесуално правни въпроси:
1. Липсата на анализ на доказателствата и липса на аргументация по конкретните оплаквания във въззивната жалба, представлява ли липса на собствени мотиви на въззивния съд и следва ли съдът да изложи собствени мотиви по оплакванията в жалбата при положение, че те се правят за пръв път, доколкото се обжалва самото първоинстанционно решение? и
2. При направени оплаквания в жалбата за недопустимост на иска и съответно на постановеното по него първоинстанционно решение, длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение?
Посочените процесуални въпроси не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като са свързани не с произнасянето на въззивния съд, който е анализирал доказателствата, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение и е изложил конкретни мотиви по доводите и оплакванията във въззивната жалба, а с обстоятелството, че касаторът счита тези мотиви за неправилни.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 105 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Габрово.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [фирма], [населено място] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 73.77 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: