О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София 25.04. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3696/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №1575 от 25.06.2018 г. по гр. дело №5616/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта, с което след частична отмяна на решение №4977 от 07.07.2017 г. по гр. дело №3060/2016 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Л. Д. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 13.06.2011 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ. Установено е настъпването на негативни преживявания, емоции, страх и стрес у ищеца след задържането му под стража на 10.05.2007 г. Доказани са конкретни вреди като: влошено психическо състояние, настъпило от преживените негативните емоции и страдания при задържането под стража и престоя в ареста повече от 12 месеца, както и воденето на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза за период около 4 години; постоянен стрес, страх, нервно напрежение, депресираност и потиснатост. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Съобразява се продължителността на наказателното производство (три години и 11 месеца), повдигането на обвинение за тежко престъпление, впоследствие с променена от Прокуратурата правна квалификация и тежестта на това обвинение. Спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за процесуална принуда-задържане под стража, както и обстоятелството, че той е бил в ареста повече от 12 месеца. Към датата на привличането му като обвиняем е бил на 19 години. С поведението си не е станал причина за отлагане и забавяне на наказателното производство. При определяне размера на обезщетението е отчетено обремененото съдебното минало на ищеца, както и обстоятелството, че непосредствено преди повдигане на обвинението през 2007 г., ищецът вече е бил два пъти осъждан- за измама и за грабеж, включително и на лишаване от свобода. Ето защо негативните изживявания, свързани с конкретното обвинение са се отразили на ищеца в относително по-малка степен в сравнение с лице, което никога не е било регистрирано за извършено престъпление и никога не е било обект на наказателно преследване. Това разбира се, не изключва увреждащото действие на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ, по повдигнатото незаконно обвинение срещу ищеца, за което в последствие е оправдан, но тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението.
Установените предишни осъждания опровергават твърденията, че вследствие процесното задържане ищецът е изградил престъпни навици, повлиян от останалите задържани в ареста лица и от общуването си с тях. Ето защо на ищеца следва да се присъди обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер 8 000 лв. Това е размерът, който най-пълно съответства на степента и характера на доказаните в производството неимуществени вреди, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо ищеца. Тази сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение и задържане под стража.
Искането за присъждане на обезщетение в по-висок размер е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с установените в настоящия случай конкретни обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба В. Л. Д., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1575 от 25.06.2018 г. по гр. дело №5616/2017 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната трябва да се присъдят 2 800 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1575 от 25.06.2018 г. по гр. дело №5616/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, да заплати на В. Л. Д., със съдебен адрес – [населено място], 2 800 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.