Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
София, 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1211 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Г. против решение от 28.05.2007г., постановено по гр.д. № 2206/2005г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 06.10.20003г., постановено по гр.д. № 7475/1998г. на СРС. С последното е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот между Г. С. Г., Б. С. Г., И. С. Д., А. С. Л. и К. С. Г. , починал на 21.11.2001г. заместен от наследниците си Ц. Б. Г., В. К. С. и Р. К. Ф., съставляващ дворно место от 730 кв.м., за което е отреден УПИ ХІ-355 от кв. 30 по плана на с. В., /без находящите се в него жилищна сграда и други постройки, които не са предмет на делбата/
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика – ПП-2-1982г. и нормалните житейски взаимоотношения.
Ответниците по касация В. К. С. и Р. К. Ф. оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила. Останалите ответници не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че допуснатото до делба дворно место е неподеляемо, но дори да се приеме, че може да се раздели на два УПИ, съобразно предложеният проект в хода на въззивното производство, то и при това разделяне не може да се обособи самостоятелен дял за всеки от съделителите – общо седем човека, поради което цялото дворно место следва да се изнесе на публична продан, независимо, че в него има изградени сгради, които са индивидуална собственост на двама от съделителите.
Решението е неправилно поради следното:
Въпросът за допустимостта на делбата не може да се обсъжда във втората фаза по извършването й предвид това, че страните са обвързани със силата на присъдено нещо на решението по чл. 282, ал.2 от ГПК. То е задължително за тях и за съда, който извършва делбата. Поради това първия довод в касационната жалба е неоснователен.
Допуснатият до делба недвижим имот съставлява дворно место, без сградите, построени в него. При новата уредба в чл. 288, ал.2 и 3 от ГПК /отм/ то не съставлява жилище и не може да бъде възлаган по тези текстове. Затова е без значение възражението на ответниците по касация В. К. С. и Р. К. Ф., че жалбоподателят не е искал възлагане, поради което немя интерес от обжалване.
Основателен е доводът на касатора, че делбата е следвало да се извърши така, че да се съобразена с индивидуалната собственост върху сградата – близнак с две самостоятелни жилища в нея, две второстепенни сгради /гаражи/ и една съсобствена сграда, макар тези сгради да не са предмет на извършване на делбата.
С влязло в сила решение от 15.06.2000г. по гр.д. № 7475/1998г. на СРС е допуснат до делба недвижим имот, съставляващ дворно место от 730 кв.м., за което е отреден УПИ ХІ-355 от кв. 30 по плана на с. В., без находящите се в него жилищна сграда и други постройки, между Г. С. Г. с квота 27/60 ид.ч., Б. С. Г. с квота 3/60 ид.ч., И. С. Д. – с 10/60 ид.ч., А. С. Л. – с квота 10/60 ид.ч. и К. С. Г. с квота 10/60 ид.ч., починал на 21.11.2001г. заместен от наследниците си Ц. Б. Г., В. К. С. и Р. К. Ф., всяка от които получава по 10/180 ид.ч. В дворното место има изградена жилищна сграда с две жилища – северозападния близнак, за който иска за делба е отхвърлен с влязло в сила решение, потвърдено с решение № 2/04.03.2003г. по гр.д. № 414/2002г. на ВКС І гр.о., като е прието, че той е индивидуална собственост на С. Г. С. – баща на жалбоподателя, а югоизточния близнак е придобит от К. С. Г. на основание суперфиция и делба След смъртта на К. Г. в хода на производството – на 21.11.2001г., наследниците му Ц. Б. Г. и Р. К. Ф. продават на В. К. С. с н.а. № 185,т.V/19.10.2004г. 5/6 ид.ч. от югоизточния близнак, а с н.а. 45,т. Х/22.12.2005г. тя купува 5/6 ид.ч. от двата гаража в дворното место. Така В. К. С., ведно със своята наследствена идеална част е изключителен собственик на югоизточната жилищна сграда-близнак и двата гаража. С н.а. № 184,т.V/19.10.2004г. тя е изкупила от съделителките И. Д. , А. Л. , Ц. Г. и Р. Ф. собствените им 80/180 ид.ч. и ведно с притежаваните от нея 10/180 ид.ч. е собственик на 90/180 ид.ч., т.е. на ? от дворното место. Въззивният съд не е обсъдил тази концентрация в правата върху дворното место, извършена в хода на производство по втората фаза на делбата, възникнала на основание юридически факти, които е следвало да бъдат съобразени от съда, извършващ делбата на основание чл. 188, ал.3 от ГПК /отм/ Това намаляване на броя на съделителите, запазили правата си върху дворното место има значение за способа, по който следва да се извърши делбата. Съсобственик с квота 27/60 ид.ч. е жалбоподателя Г. С. Г., а на останалите 3/60 ид.ч. съсобственик е Б. Г. От събраните доказателства по първата фаза на делбата е ясно, че в имота има и стара жилищна сграда, която е съсобствена между съделителите, но И. Д. , А. Л. , Ц. Г. и Р. Ф. притежават само част от нея, а са се разпоредили с частта си от дворното место в полза на В. С.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е следвало да довърши процедурата по поделянето на парцела на два УПИ, съобразно изготвения проект, за който експертния съвет към Столична община, р. Източен е взел решение за поделяемост по чл. 201, ал.1 от ЗУТ, а главния архитект, съобразявайки се с него е дал предписание по чл. 201, ал.3 от ЗУТ да се изготви проект по ППРЗ за поземлен имот ХІ-355 от кв. 30. В нарушение на чл. 201, ал.2 от ЗУТ и необосновано въззивния съд е приел, че допуснатото до делба дворно место е неподеляемо. При наличие на възможност за поделяне на допуснатия до делба имот на два нови парцела, съдът не разполага с възможност за преценка по целесъобразност дали да довърши процедурата по изменение на плана. Ако по същество прецени, че делбата не следва да се извършва по този начин и я извърши по друг способ за ликвидиране на съсобствеността, то съгласно чл. 201, ал.3, изр.2 от ЗУТ, заповедта за изменение на плана за регулацията се прилага едва след влизане в сила на съдебното решение за делба. При наличие на двама съделители, притежаващи като индивидуална собственост две самостоятелни жилища и две второстепенни постройки, които сгради не са предмет на делбата, но са индивидуална собственост на двама от съдебителите и съсобствена стара жилищна сграда, от която само тези двама съделители и Б. Г. притежават идеална част и от дворното место, съдът е следвало да довърши процедурата по поделяемост на парцела и с оглед възможността за евентуално постигане на спогодба, или участие в публичната продан по чл. 354 от действащия ГПК за всеки от двата новообразувани парцела, прилежащи към постройките, индивидуална собственост.
Решението е неправилно и защото въззивният съд не е обсъдил възможността за извършване на делбата по чл. 40 от ЗС в случай че парцела не бъде разделен на два нови УПИ.. Обстоятелството, че в дворното место двете жилища и двата гаража са индивидуална собственост на двама от съделителите, а старата жилищна сграда е съсобствена между всички съделители, но само трима от тях притежават идеална част и от дворното место към настоящия момент е основание да се приеме, че е налице хоризонтална етажна собственост и терена има обслужващо сградите предназначен В този случай припадащата се част от терена към всяка от сградите, независимо от това кой е собственика й се определя по правилото на чл. 40 от ЗС, като на не получилите дял от дворното место съсобственици се определя парично уравнение. В конкретния случай, както вече се посочи в хода на възивното производство само трима от съделителите са останали с дял от дворното место, допуснато до делба и това е следвало да се съобрази от въззивния съд независимо от избрания способ за извършване на делбата.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, което налага касирането му. За извършване на делбата след изследване и приключване на процедурата по поделяемост, или за приложение на чл. 40 от ЗС, решението следва да се касира, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение от 28.05.2007г., постановено по гр.д. № 2206/2005г. на Софийски градски съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: