Решение №341 от 9.10.2008 по нак. дело №303/303 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
     Р Е Ш Е Н И Е  
№  341
 
София, 09 октомври 2008 г
 
 
В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на петнадесети септември двехиляди и осма  година в състав:
 
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
                               ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
                                                    Татяна Кънчева
 
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 303/2008 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на Илия Николов, прокурор във Варненската апелативна прокуратура против въззивно решение № 52 от 21.03.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 26/2008 год. на Варненския апелативен съд.
В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 във вр. с ал.5 т.2 НПК, като се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. С. Х. наказанието по начин на изтърпяване. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста.
Подсъдъмият моли протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 128 от 12.12.2007 год. постановена по НОХ дело № 1219/2007 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия А. С. Х. за виновен в това, че на 19.10.1997 год. в с. С. направил опит умишлено да умъртви С. Иванов А. ов и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 58 б.”а” и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на С. Иванов А. ов сумата 3000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.10.1997 год. по окончателното изплащане.
С въззивно решение № 52 от 8.04.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 26/2008год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Развитите в касационният протест доводи за явна несправеливост на наказанието, изразяваща се в неоснователното отлагането на изтърпяването му, с приложение рапоредбата на чл. 66 ал.1 НК, са неоснователни.
За да възприеме извода на решаващия съд, че са налице изискваните от закона основания за приложение института на условното осъждане, Варненският апелативен съд самостоятелно е анализирал относителната тежест на всички обстоятелства относно обществената опасност на деянието и личността на дееца и е аргументирал извода си, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и без изолирането на подсъдимия в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Изложените съображения не са направени при превратна оценка на данните по делото.
Доводът в касационния протест за завишена лична обществена опасност на дееца, която не подкрепя направения от решаващите съдилища извод, че може да му се въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно без откъсването му от обществото, е неоснователен. При преценката дали е възможно приложението на чл. 66 ал.1 НК съдилищата са подложили на внимателен анализ всички обстоятелствата относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, стадия до който е приключило изпълнителното деяние и причините поради които не е настъпил съставомерният резултат, цялостното поведение на подсъдимия и пострадалия преди, по време и след извършването му. Само поради фактите, че нараняването е причинено нощем, след употреба на алкохол и по инициатива на подсъдимия, в какъвто смисъл са съображенията на представителя на обвинението, които не се поддържат в съдебно заседание, без протеста да се оттегля, не може да се приеме, че деянието разкрива висока степен на обществена опасност, което завишава и личната опасност на дееца.
По начало убийствата, макар и приключили във фазата на опита, са деяния с най-висока степен на обществена опасност, при които специалната и генералната превенции са трудно постижими с налагане на наказания без ефективно изтърпяване, но и при тях този институт може да бъде приложен с оглед особеностите на всяко конкретно деяние. По делото е установено, че подсъдимият и пострадалия не са имали предхождащи конфликтни отношения и нараняването не е проява на отмъстителност и жестокост от страна на подсъдимия. На тържеството, където са присъствали и консумирали алкохол, подсъдимият не е имал демонстративно неправомерно поведение. В съответствие с психологическия си профил, характеризиращ го като внимателен, отзивчив, открит и директен, той се е намесил в защита на рожденничката, като отправената забележка към пострадалия била да не разваля празника. С нея не е изразено лично негативно отношение към постръдалия и е провокирана от претенциите му, като неин бивш интимен приятел веднага да реши дали да остане с него или с настоящия си приятел. Пострадалият е бил помолен от присъстващите да си тръгне с оглед предотвратяване на бъдещи конфликти. Подсъдимият останал още известно време, след което си тръгна и се насочил към дома си, без да знае, че в близост до входната му врата ще бъде пострадалия, който живеел в противоположна посока. При фактическата констатация, че непосредствено след увреждането пострадалият отвърнал на удара, като междувременно се намесели други лица, с чиято помощ боя бил прекратен и той бил посъветван да се прибере в дома си, където по-късно колабирал, не могат да се правят изводи за висока степен на обществена опасност на подсъдимия. Поведението на дееца след деянието не може да се преценява в негова вреда и от факта, че не е оказал помощ за спасяване живота на пострадалия не следва, че е проявил престъпни незаинтересованост или безразличие, който характеризират личността му, в какъвто смисъл са съображенията в протеста.
Неоснователно е съображението, че когато са преценявали наличието на основания за приложение на условното осъждане, съдилищате на са взели предвид съдебното минало на подсъдимия. Само едно предишно осъждане не може да бъде основание за отказ да се приложи чл. 66 НК, щом като другите установени обстоятелства позволяват да се отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. С присъда влязла в сила през 1993 год. подсъдимият е осъден за маловажен случай на обсебване, като му е наложено наказание глоба и е реабилитиран. Това осъждане не дава основание за извод, че е личност с трайно негавитно отношение към съществуващите правни норми.
При индивидуализаията на наказанието по начин на изтърпяване правилно е съобразено и изискването на чл. 6 т.1 от Европейската конвенция за правата на човека за разумност на срока за наказателно преследване. Смисълът на осъществяване на наказателното правораздаване е своевременно да се въздейства върху извършителя на престъплението и останалите членове на обществото. Целта на наказателната репресия е да се поправи и превъзпита извършителя на престъплението и да му се отнеме възможността за извършване на други престъпления. Тя може да бъде постигната чрез налагане на едно балансирано наказание, което да не надхвърля необходимото за настъпване на положителни промени в съзнанието на дееца. В тази връзка следва да се посочи, че наказателното въздействие започва от момента на привличане на дееца към наказателна отговорност, с всички произтичащи от това ограничения, минава през отмерването на санкцията и завършва с нейното изтърпяване. По делото подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност два дни след деянието и от този момент е имал коректно процесуално поведение и критично отношение към извършеното. По никакъв начин не е възпрепътствал нормалното развитие на процеса и своевременното му приключване с окончателен съдебен акт. За един изключително продължителен период от време обективно не са извършвани процесуално-следствени действия, но е имал качеството на обвиняем и свързаните с него негативни поледици. Няма данни за извършени след деянието други противообществени или укорими прояви. Както въззивната инстанция е констатирала, сам пострадалият е установил, че след деянието двамата подържат съседски отношения, пред съселяните си е изразявал съжаление за извършеното. Единадесет години след деянието е водил начин на живот съображен със законите и морала и откъсването му от семейството и средата в която живее би надхвърлило превъзпитателната цел по чл. 60 НК
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не е допуснато поддържаното в касационния протест наушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
 
 
 
 
Р Е Ш И:
 
Оставя в сила въззивно решение № 52 от 8.04.2008 год. пстановено по ВНОХ дело № 26/2008 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 128 от 12.12.2007 год. по НОХ дело № 1219/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top