О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 19.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 60/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 5682 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 2466/2012 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд от 07.11.2011 г. по гр.д. № 31/2010 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Й. К. Н., Ц. А. И., Д. Н. С., К. Н. И., Н. Д. М., И. С. И., В. С. И.- З., И. К. А.- Н., С. Д. И. и Г. Д. И., че Ц. Р. Г., М. Т. Г., Н. Д. Ц., С. М. А., М. С. Т. и В. С. Н. са собственици на недвижим имот с площ 1000 кв.м, пл.№ 81 / стар/, от кв. 164 /стар/ представляващ част от имот пл.№ 1335- нов, който имот е с проектен № 2211, кад. лист 545,570 от кв. 187а, по действащия кадастрален план на [населено място], м. ”К. вада”.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от И. К. А., Ц. А. И., Д. Н. С., К. Н. И., С. Д. И., Н. Д. М., Г. Д. И., И. С. И. и В. С. И., всички действащи чрез своя процесуален представител адв. Св. Л.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба касаторите са формулирали следните въпроси:
1. Когато спорният недвижим имот, индивидуализиран от ищците не с номер по действащия кадастрален план и регулационен план, а с неодобрен прокто – планоснимачен номер, се намира в територия с действащ регулационен план, за да се проведе успешно установителен иск за собственост, необходимо ли е преди това да е бил проведен успешно иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, при положение, че спорният имот не е бил попълнен в кадастралния план.
2. Произнесъл ли се е извън искането въззивният съд, отменяйки по реда на чл. 537, ал.2 ГПК изцяло легитимиращия ответниците нотариален акт за собственост на недвижим имот, след като е уважил иск за собственост само за реална част от този недвижим имот и допустимо ли е да се отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, който се различава по площ и граници с имота, предмет на иска за собственост.
3. Произнесъл ли се е извън искането съдът, когато е признал на основание чл. 124, ал.1 ГПК право на собственост на ищците върху недвижим имот, който е различен от индивидуализирания от ищците по делото.
4. Произнесъл ли се е въззивният съд по нередовна искова молба по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, когато претендираният недвижим имот не е индивидуализиран от ищците, въпреки дадените им от съда указания за това, с посочване на номер, площ и граници съобразно действащ кадастрален и регулационен план, в рамките на които попада имота, а е посочен от тях въз основа на проекто- планоснимачен номер и скица, която не е издадена от компетентния административен орган, а от частно-правен субект, която не е подписана от ищците, нито е посочена от тях като неразделна част от исковата молба.
5. Ползват ли се решенията на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ГПК относно констатацията в тях за принадлежността на правото на собственост.
6. Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството дали е била извършена по надлежния ред замяна на земеделски земи по реда на отменения ЗТПС, когато в нотариалния акт, издаден въз основа на протокол на Т. комисия, има зачертавания, които правят недостоверно отбелязването в нотариалния акт, че протоколът е влязъл в сила, респ. длъжен ли е въззивният съд да не зачете доказателствената сила на нотариалния акт, когато в същия има задраскване, което прави недостоверно отбелязването в него, че протоколът на Т. комисията е влязъл в сила.
7. Придобитият по замяна земеделски имот от физическо лице, което е член – кооператор в ТКЗС оставал ли е индивидуална собственост с реални граници и бил ли е годен обект на гражданския оборот, респ. годен обект на давностно владение, ако е бил внесен в кооперацията от лицето, на което е предоставен по замяна от Т. комисия.
8. Когато правото на собственост върху недвижим имот- бивша нива, е възстановено във възстановими стари реални граници с влязло в сила решение на ПК по чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакцията им обн. в ДВ бр. 34/ 1992 г., в сила към датата на издаване на решението, то това решение за възстановяване на собствеността запазва ли конститутивното си действие след влизане в сила на изменението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 122/97 г./при конкуренция на права с лицето, на което имотът е бил предоставен по замяна от Т. комисия.
9. Ако имотът, предмет на замяна от Т. комисия е бил отчужден след извършване на замяната от приобретателя по замяната за благоустройствени нужди по реда на ЗПИНМ и отчуждаването е отменено по реда на З. по З., ЗПИНМ и др. със заповед на кмета преди постановяване на решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 34/92 г. , то това решение има ли конститутивно действие с оглед възникналата конкуренция на права между собственика на имота преди замяната и приобретателя по замяната.
10. При установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК, когато ищците се легитимират със заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 2 З. по З., ЗПИНМ и др., с която се твърди, че е отменено отчуждаването на претендирания имот, следва ли ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване , че праводателят им, от който е бил отчужден недвижимият имот, е бил негов едноличен собственик към момента на отчуждаването и че имотът, предмет на заповедта на кмета на общината за отмяна на отчуждаването, е идентичен с имота, притежаван от техния наследодател към момента на отчуждаването.
11. Има ли задължителна доказателствена сила заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 2 З. по З., ЗПИНМ и др., с която се отменява отчуждаването на недвижим имот, който не е индивидуализиран в заповедта с площ и граници.
12. Допустимо ли е съдът при постановяване на решението да изгради изводите си само на предварително избрани от него доказателства, без да ги обсъди в тяхната взаимна връзка с останалите приети по делото доказателства, както и без да обсъди всички доводи и възражения на страните.
По отношение на така формулираните правни въпроси касаторите са изложили твърдения за наличието на съответно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК с посочване и на съдебна практика.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация са изразили становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Ц. Р. Г., М. Т. Г., М. Д. М., Н. Д. Ц., С. М. А., С. М. В., М. С. Т. и В. С. Н. са предявили установителен иск за собственост на недвижим имот, индивидуализиран в исковата молба като част от имот, включен в имот пл.№ 1335, представляваща имот с проекто- планоснимачен номер 2211, част от стар имот пл.№ 81, кад. лист 545,570, м.”Ю. парк”, кв. 187а по плана на [населено място].
С молба от 04.08.2010 г. в изпълнение на дадените от съда указания за индивидуализиране на имота са посочили, че претенцията им има за предмет 1 дка от имот пл.№ 1335, който съгласно представената скица проект за попълване на кадастъра има проектен номер 2211 и от всички страни граничи с имот пл.№ 1335. Тази скица е приложена на л. 59 от делото и индивидуализира еднозначно местоположението на спорния имот в границите на имот пл.№ 1335, целият с площ 3 265 кв.м.
При това положение настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси №№ 3 и 4, тъй като същите не кореспондират с данните по делото относно индивидуализацията на недвижимия имот. Няма колебание в съдебната практика, че предмет на иск за собственост може да бъде и реална част от недвижим имот, като в този случай реалната част се счита достатъчно индивидуализирана за целите на исковото производство чрез посочване на нейната площ и графичното обозначаване на точното й местоположение в границите на друг имот. Не намира опора в закона, нито в съдебната практика тезата на касаторите, че надлежна индивидуализация на реалната част може да се извърши само чрез локализирането й върху надлежно издадена от общинската администрация скица на паус.
В съдебната практика няма съмнение, че предмет на иск за собственост може да бъде не само недвижим имот, който е заснет като самостоятелен в кадастралната карта/ кадастралния план/, но и реална част от такъв имот. С оглед на това не се налага произнасяне на касационната инстанция по първия от поставените от касаторите правни въпроси, тъй като е ясно, че предварителното провеждане на производство по чл. 53, ал.2 ЗКИР не се поставя като процесуална предпоставка за предявяване на иск за собственост на реална част от недвижим имот.
За да се произнесе относно допускане на решението до касационно обжалване по останалите поставени от касаторите правни въпроси, настоящият състав взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че ищците са наследници по закон на М. Г. Д.. С нотариален акт № 110, т.ХІІ, дело № 2062/ 16.07.1958 г. М. Д. и Д. Й. Х. са били признати за собственици на недвижим имот, находящ се в София- Д., представляващ нива от 2060 кв.м в м.”Т. кл.” при посочени в акта съседи, имот на кооператори братя И. А., даден в замяна от Т. комисия срещу включени в ТКЗС имоти на приобретателите в землището на [населено място]. През 1970 г. е извършено отчуждаване на част от имот пл.№ 81 в кв. 164/ стар/, собственост на М. Д.. Със заповед № РД- 43-481 от 20.07.1993 г. на Кмета на Столична община на основание чл. 2 З. по З., ЗПИНМ и др. по искане на наследниците на М. Д. е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността на същия имот. Собствениците са възстановили по сметка на общината сумата 3019.50 лв., дадена като обезщетение при отчуждаването и заповедта е влязла в сила на 25.08.1993 г.
С решение № 121 от 13.10.1993 г. на ПК- Д. на наследниците на И. С. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 6.800 дка, а по скица – 6. 580 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], “ Ю. парк”, м.” Ф. к.”, имот пл.№ 81 от кад. лист 544,544 от 1969 г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на чл. 2 З. по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху отчуждения от М. Д. недвижим имот, тъй като същият е бил незастроен и е отговарял на изискването за самостоятелен парцел. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че нотариалният акт от 1958 г. е нередовен от външна страна поради това, че в последния ред от съдържанието на същия след думата “който” има зачертаване и следователно не може да легитимира праводателя на ответниците като собственик на спорния имот към момента на отчуждаването му, като е посочил, че нотариалният акт е констативен по своя характер и само зачита извършената замяна по ЗТПС, поради което в тежест на ответниците е било да установят, че протоколът за замяна на Т. комисията не е влязъл в сила.
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд е поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос № 6. Този въпрос обаче, макар и относим към изхода на делото, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като понастоящем е намерил отговор в ТР № 11/2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК/ аналогичен на чл. ГПК – отм./, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса има ли задължителна доказателствена сила заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 2 З. по З., ЗПИНМ и др., с която се отменява отчуждаването на недвижим имот, който не е индивидуализиран в заповедта с площ и граници, тъй като въззивният съд не е приел представената от ищците заповед да е задължителна за него.
По – нататък въззивният съд е приел от правна страна, че приложимите материалноправни норми за разрешаване на конкуренцията на права между ищците, на които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 2 З. и ответниците, на които имотът е възстановен по ЗСПЗЗ, са тези на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Като е взел предвид извършеното отчуждаване по реда на ЗПИНМ на предоставения по замяна от Т. комисия на М. Д. недвижим имот, е направил извод, че замяната е запазила своето действие, тъй като отчуждаването на имота, макар и да не е сделка в гражданскоправен смисъл, представлява “разпоредителна сделка” по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Във връзка с това разрешение на въззивния съд касаторите са формулирани въпросите №№ 8 и 9, свързани с приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, когато възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е приключило преди влизане в сила на изменението на закона в ДВ бр. 122/97 г. Тези въпроси са обуславящи изхода на спора и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и по въпроса произнесъл ли се е извън искането въззивният съд, отменяйки по реда на чл. 537, ал.2 ГПК изцяло легитимиращия ответниците нотариален акт за собственост на недвижим имот, след като е уважил иск за собственост само за реална част от този недвижим имот.
Останалите въпроси, поставени от касаторите нямат самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5682 от 26.07.2012 г. по гр.д. № 2466/2012 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 237 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: