Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
София, 21.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 07 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1221 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. И. против решение № 1* от 29.11.2007г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 212/03.01.2007г. по гр.д. № 6352/2005г. на Варненски РС в обжалваната част, с която е признато за установено по иск, предявен от К. Д. С. , М. К. К. и Д. К. Д., че касаторката С. М. И. не е собственик на реална част с площ 393 кв.м. от недвижим имот № 157 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-1-7706/432 от 15.12.2003г., целия с площ 600 кв.м., находящ се в землището на гр. В., кв. Владислав В. , м. “М”, очертан със зелен контур на скица № 3 към заключението на в.л. Власковски.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът не е обсъдил заповед № 1984/21.12.2004г., издадена на основание пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и протокол за въвод от 24.08.2005г., че не е изградила сграда в имота поради обективни причини – наличие на електропровод, минаващ през дворното место. Прави възражение и по допустимостта на иска, с довод, че не е безспорно, че наследодателят на ищците е имал имот, покриващ се със спорното место, което има отношение към правния им интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
Ответниците по касация оспорват доводите в касационната жалба и молят решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците, като наследници на Р. С. С. , починал на 16.03.1976г. имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск против ответницата, тъй като с решение № 772 от 07.02.2001г. на ПК гр. В. им е признато правото на възстановяване на собствеността във възстановими реални граници и върху нива от 5 дка, находяща се в м.”М” съставляваща имот 83, но е посочено, че правото на възстановяване ще стане при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ след определяне на граници по ПНИ. Част от имот 157 по ПНИ се покрива с имот 83 по решението на ПК и тази част е измерена с площ 393 кв.м., за каквато площ е уважен иск По същество съдът е приел, че искът е основателен, защото не е имало основание за трансформиране на предоставеното й право на ползване по ПМС № 76 в право на собственост въпреки издадените заповед № 1984/21.12.2004г. на основание пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и протокол за въвод от 24.08.2005г., защото не са били налице нито основанията по пар.4а, нито по пар.4б от ЗСПЗЗ.
Решението е правилно.
В съответствие с материалния закон и обосновано, въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск въпреки, че не са обжалвали заповедта за одобряване ПНИ на областния управител. Те не са могли да обжалват тази заповед, поради липса на активна процесуална лигитимация за обжалване, тъй като все още не им е възстановена собствеността. Поради същата причина не могат да предявят и положителен установителен иск за собственост, или ревандикационен иск, защото не биха могли с решението, с което им е признато правото на възстановяване да се лигитимират като собственици. Същевременно имат правен интерес да отрекат правото на собственост на ответницата, чрез предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като признатото й право на собственост е пречка на тях да им бъде възстановена собствеността върху същия имот. За този имот между страните сега съществува спор относно това на ищците ли следва да се възстанови правото на собственост, или то принадлежи на ответницата, като бивш ползовател.
След влизане в сила на ПНИ, одобрен от областния управител се издават заповедите на кмета по ал.7 от пар.4к от ЗСПЗЗ, каквато е и издадената на касаторката заповед № 1984/21.12.2004г. Съгласно изричния смисъл на закона, с тези заповеди се придобива правото на собственост на правоимащите по пар. 4а и пар. 4б или се възстановява правото на собственост на бившите собственици. Тези заповеди имат характера на индивидуални административни актове, които са основание за възникване на правото на собственост, т.е. те имат вещно правно действие, поради което е предвидено и вписването им в имотния регистър, но при възникнал спор за материалното право на собственост, гражданския съд извършва косвен съдебен контрол на този влязъл в сила административен акт.. Това е така, защото законодателят допуска изменение на влезлите в сила ПНИ в хипотезите, предвидени в пар. 4к, ал.8 от ЗСПЗЗ, между които е и възникнал спор за материалното право на собственост. Правото на собственост за лицата, на които е признато правото на възстановяване на собствеността на основание чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ или на бившите ползователи, които са заплатили земята въз основа на влязла в сила заповед по пар. 4а и пар. 4б от ЗСПЗЗ, възниква на основание издадена заповедта на кмета по пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Възникналата колизия на права между тези две групи лица относно това дали са били налице предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост, респективно дали са налице основанията за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници в очертанията на конкретния имот съставлява спор за материалното право на собственост по смисъла на пар.4к, ал.8 от ЗСПЗЗ. Разрешаването на този спор следва да стане по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, решението по който ще бъде основание изменение на ПНИ. С предявяване на отрицателния иск за собственост се цели отричане правата на ответницата, като бивш ползовател, с оглед отстраняване на пречката за реституция на същия терен на ищците, поради което за тях е налице правен интерес от предявяване на иска. Предпоставка за предявяване на този иск е издаване на заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, въз основа на която възниква правото на собствеността за тази площ, като обект на правото на собственост. За другата страна, в чиято полза не е издадена заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, но тя претендира, че тя е следвало да бъде адресат на тази заповед /което би съставлявал спора за материално право/ е достатъчно да й е признато правото на собственост в съществуващи реални граници с решение на ОСЗГ по чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респективно наследник на такъв, или влязлата в сила оценка на земята и документ за плащане, ако е правоимащ по пар. 4а, или 4б от ЗСПЗЗ. Предмет на доказване в този спор е наличието на материално правните предпоставки за възникване на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в ПНИ.
Въззивният съд не е нарушил материалния закон и процесуалните правила, като е извършил косвен съдебен контрол и не е зачел правните последици от заповедта по пар.4к, ал.7, издадена в полза на касаторката. Тази заповед, като административният акт е материално правно незаконосъобразна поради липса на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. По пар. 4а от ЗСПЗЗ С. М. И. не може да придобие правото на собственост, защото върху имота не е имало построена сграда към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила. Без значение са причините за това и характера им – субективни, или обективни. Нормата на пар. 4а от ЗСПЗЗ изисква като предпоставка за трансформиране правото на ползване в право на собственост единствено обективния факт на изграждане на постройка. По пар.4б от ЗСПЗЗ касаторката не може да придобие правото на собственост, защото видно от протокола за оценка, а и от местонахождението на имота е ясно, че се намира в землището на гр. В., който е град с над 30 000 жители, а това е една от алтернативно уредените отрицателни материално правни предпоставки, които препятстват придобиването на правото на собственост от бивши ползуватели на това основание. Съдебното решение по административното дело за обжалване на отказа на кмета да изготви оценка на имота, предоставен за ползване няма сила на присъдено нещо и не обвързва ищците по настоящия спор, които не са участвали в административния спор.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 29.11.2007г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2007г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: