О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№342
Гр. София, 21.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 897 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. срещу Решение № 424/ 26.10.2017 г. по в.гр.д. № 559/ 2017 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 88/ 26.05.2017г. по гр.д.№ 658/ 2016 г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от М. П. К. против А. П. Б. и А. Н. Б. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК, вместо което е постановено уважаване на същия, като е признато за установено по отношение на ответниците, че поземлен имот с идентификатор № 03366.602.29 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/ 24.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 201 кв.м., ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 03366.602.20.1 на площ от 74 кв.м. и постройка от 70 кв.м. с идентификатор № 03366.602.29.3, представляваща допълващо застрояване, по отношение на който имот е насочено изпълнение за парично вземане на кредитора А. Н. Б. по изп.дело № 20138150400260 на ЧСИ Т. К. с район на действие Окръжен съд- [населено място], не принадлежи на длъжника А. П. Б.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, а при условията на евентуалност- за неговата неправилност поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, като се моли за обезсилването му, респ. за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция по чл. 440 ГПК бъде отхвърлена със законните последици.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити съображения за недопустимостта на обжалвания въззивен акт поради липса на правен интерес от търсената защита, като заедно с това са формулирани и процесуалноправни и материалноправни въпроси, по отношение на които се твърди, че въззивното решение обективира произнасяне в отклонение от задължителната и казуалната практика на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба- М. П. К. и А. П. Б. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. П. К. против А. П. Б. и А. Н. Б. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК- за установяване, че описаният по-горе недвижим имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на парично притезание на взискателя А. Н. Б., не принадлежи на длъжника А. П. Б.. В исковата молба са изложени твърдения, според които процесният недвижим имот в [населено място] е придобит от ищцата с влязло в сила решение по извършване на делбата /Решение № 108 от 07.07.2016 г. по гр.д.№ 80/ 2015 г. на РС- [населено място]/, с което имотът й е поставен в дял на основание чл.353 ГПК. Имотът е бил предмет на дарение, извършено от наследодателя на ищцата П. А. Д. в полза на ответницата А. П. Б. през 1995 г., като в производството по допускане на делбата с влязло в сила Решение № 41 от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 80/ 2015 г. на РС- [населено място] това дарение било намалено за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на прехвърлителя, имотът е бил върнат в наследството на основание чл.36, ал.1 ЗН и допуснат до делба при квоти: 1/3 ид.ч. за М. К. и 2/3 ид.ч. за А. Б.. През м.септември 2016 г. ищцата получила съобщение от ЧСИ Т. К. с район на действие ОС- [населено място], че 2/3 ид.ч. от така придобития от нея имот се изнасят на публична продан по изп.дело № 20138150400260, по което взискател е ответницата А. Б., а длъжник- ответницата А. Б., въз основа на наложена през 2013 г. възбрана за обезпечаване на вземане на взискателя. Предвид отказа на частния съдебен изпълнител да преустанови изпълнителните действия по отношение на придобития от нея имот, ищцата моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 440 ГПК бъде признато за установено по отношение на взискателя и длъжника, че имотът не принадлежи на последния.
За да се произнесе по съществото на така предявения иск, въззивният съд е приел, че същият е допустим поради наличие на правен интерес от търсената защита, доколкото ищцата претендира самостоятелни собственически права върху процесния имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение за задължение на трето лице. Същевременно са изложени мотиви, според които наложената през 2013 г. възбрана е непротивопоставима на ищцата, макар и същата да е придобила собствеността върху имота след вписването й, тъй като по смисъла на чл. 452, ал. 2 ГПК на взискателя са непротивопоставими само извършените след вписване на възбраната разпореждания от страна на длъжника, докато в случая такива не са налице, а правата на ищцата произтичат от влязъл в сила правораздавателен акт на съда, какъвто представлява решението по извършване на делбата.
Предвид така очертаните факти, обусловили правния интерес от търсената с иска по чл. 440 ГПК защита, настоящата касационна инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд за проверка на неговата допустимост. В тази връзка следва да се има предвид произнасянето, обективирано в Решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4046/ 2016 г. на ІІ г.о., според което не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, когато същият е изключен от изложените твърдения за придобиване на собствеността от ищеца след извършените разпоредителни действия от страна на длъжника в негова полза, доколкото по същество такава претенция на ищеца не отрича правата на длъжника, а произтича от тях. В този смисъл засягането на правата на ищеца е резултат на правните последици на вписаната в хода на изпълнителния процес възбрана, изразяващи се в признатата от закона недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено след вписване на възбраната /чл. 452, ал.2 ГПК/ и непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове по отношение на взискателя /чл. 453, т. 1 ГПК/.
Предвид изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд следва да се допусне предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по недопустим иск предвид липсата на правен интерес от търсената защита.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, на касатора следва да се укаже необходимостта да представи доказателство за заплатена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, а именно сумата 82,77 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 424/ 26.10.2017 г. по в.гр.д. № 559/ 2017 г. на Плевенския окръжен съд, по касационната жалба на А. Н. Б..
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 82,77 лв., като пре неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: