Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 26.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.05.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ:Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 252 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Т. Ч. и Н. П. Ч. срещу въззивно решение № 340 от 16.10.2018 г. по възз. гр. д. № 457 /2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателите с правно основание чл.108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на 17 кв.м. – реална част от първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, който е самостоятелен обект на собственост върху която е изградена стълбищна клетка, и искове на жалбоподателите с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1 791.60 лева, обезщетение за лишаване от ползване на процесната част от жилищен имот за посочен период от 5 години.
Насрещните страни И. Г. Ч., Р. Г. К. и И. Д. К. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима в частта по ревандикационните искове, които са за защита на право на собственост върху недвижим имот, за които в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Жалбата е недопустима в частта по исковете за заплащане на обезщетение, които са парични, с обща цена под 5 000 лева и които не обуславят исковете за собственост и за които в чл.280,ал.3,т.1 ГПК е предвидено, че не подлежи на касационно обжалване. В тази част недопустимата жалба следва да бъде оставена без разглеждане (да бъде върната съгласно чл.286,ал.1,т.3 ГПК).
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа очевидна неправилност на фактическите изводи, което означава очевидна необоснованост – основанието за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК. Жалбоподателите излагат следната обосновка:
1. Въззивният съд приема, че стълбищната клетка съществува от обособяването на самостоятелните обекти в сградата и че по делото не е установено нито по архитектурен проект, нито функционално тази част от етажа да представлява част от жилището на първия етаж, собственост на ищците в процеса.
Въззивният съд приема, че в процеса не е установено както ищците, така и техният праводател, да са придобили собствеността върху тази част от първия жилищен етаж, било чрез правна сделка, било чрез друг придобивен способ.
Жалбоподателите твърдят, че необосноваността е поради това, че по делото е установено, че праводателят на ищците (жалбоподатели в касационното производство) П. Г. Ч. е построил и придобил първия етаж през 1960 г. и той е съществувал към 1968 г. въз основа на договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 1959 г. и одобрен архитектурен проект, а вторият етаж е построен въз основа на договор за отстъпване на право на надстрояване върху държавна земя от 28.12.1968 г. и едва с построяването му процесната част от първия етаж е обособена (временно) като стълбищна клетка. Жалбоподателите твърдят, че от изложеното следва извод, че собственик е бил техният праводател.
Жалбоподателите твърдят, че по делото не са налице доказателства, които да позволят да се формира извод, че процесното стълбище е променило предназначението си от обща част на етажната собственост) в собственост на един от съсобствениците.
2. Жалбоподателите твърдят още, че липсват доказателства техният праводател П. Г. Ч., собственик на първия построен етаж, да е изразявал съгласие тази част (процесната) от собствения му етаж да промени предназначението си и да започне да изпълнява функциите на обща част. Твърдят (признават неизгодния за тях факт), че действително според архитектурния план е предвидено изграждане на вътрешно двураменно стълбище, което да заема част от първия етаж, но че липсват доказателства за съгласието за промяна на предназначението на процесната реална част, както и че липсват доказателства и за съгласие между праводателя и сина му Г. П. Ч. (праводател на ответниците), в чиято полза е учредено право на строеж, за промяна на предназначението на процесната част от собствения на П. етаж в обща част на етажната собственост.
Твърдят, че съгласието е било за изграждане на временно стълбище – до изграждане на пристройка, в която да бъде изградено самостоятелно стълбище, обслужващо единствено втория етаж. Сочат като доказателства становище на вещо лице, виза, нотариален акт от 1976 г., с който при прехвърляне на първия етаж, той е посочен с пълната му площ и обстоятелството, че вътрешното двураменно стълбище не е изпълнено, както е проектирано през 1969 г.
Предвидената в чл.280,ал.2,предл.3 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
Настоящият състав намира също, че при запознаване с мотивите на въззивното решение не се установява необоснованост (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства) поради следното:
По първите твърдения:
Въззивният съд е приел въз основа на обсъждане на приети по делото основно и допълнително заключения на съдебно – техническа експертиза, че процесното помещение е отделено от останалите помещения на първия етаж и макар и да попада в обема на този етаж, не е функционално свързано с него, обособено е като помещение чрез преустрояване на стълбищна площадка и в такъв вид съществува от обособяването на самостоятелните обекти в сградата (от надстрояването).
Въззивният съд е приел за установено, че това обособяване не е станало по времето, когато е изграден първият етаж (през 1960 г. по твърдение на жалбоподателите), а по-късно – след първоначалното изграждане на къщата на един етаж се е осъществил нов факт – надстрояване на къщата въз основа на одобрения на 19.04.1969 г. проект въз основа на учредено право на надстрояване, проектът за което включва преустройство на съществуващия партерен и първи етажи чрез изграждане на вътрешна стълба, която да свързва трите нива с нов един общ вход на къщата, вместо съществуващите дотогава два за партерния и за първия етажи, и че проектът е изпълнен само в частта на първия и втория етаж.
Въззивният съд е приел също, че стълбищната площадка на първия етаж представлява обща част на сградата и за собственика на първия етаж съществува единствено основание да претендира право да ползва това помещение по смисъла на чл.38,ал.3 ЗС.
Следователно праводателят, а после ищците са придобили собствеността върху целия първи етаж, включително върху процесната реална част.
По вторите твърдения:
Въззивният съд е приел, че обособяването на процесното помещение извън обема на първия етаж е станало по общо съгласие и посредством общи правни действия от праводателите на страните: строежите са извършени въз основа на учредено право на строеж и надстрояване върху държавна земя, общата стълбищна клетка е предвидена в одобрен архитектурен проект, но е изградена частично – върху процесната реална части не е изградена в частта от входа на партерния етаж до първия етаж (от праводателя на ищците). За тези изводи въззивният съд се е позовал на приетото заключение на вещо лице за наличие на одобрен архитектурен проект за преустройство, което (заключение) е изготвено въз основа на преценка на всички представени по делото строителни книжа. И видно от делото договорът за надстрояване е сключен с двамата праводатели – със собственика на построения вече първи етаж П. Ч. и с неговия син Г. Ч.. Освен това въззивният съд е приел, че няма доказателства за промяна на предназначението на стълбището от обща част на етажната собственост в част от единия от обектите на собственост. То (стълбището) продължава да изпълнява функциите си – да осъществява достъп до втория етаж, а доколкото достъпът до първия етаж се осъществява от външно стълбище със самостоятелен вход, то това фактическо състояние е по решение на собственика на първия етаж и в този смисъл проектът от 1969 г. не е изпълнен.
Поради изложеното не се установява очевидна неправилност – основание по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за процесуално представителство в размер на 1000 лева, съгласно списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 340 от 16.10.2018 г. по възз. гр. д. № 457 /2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., в частта му, с която е потвърдено решение на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.108 ЗС.
Осъжда З. Т. Ч. и Н. П. Ч. да заплатят на И. Г. Ч., Р. Г. К. и И. Д. К. сумата 1000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане касационната жалба в частта и срещу въззивно решение № 340 от 16.10.2018 г. по възз. гр. д. № 457 /2018 г. на Пазарджишки окръжен съд, г.о., в частта му, с която е потвърдено решение на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1 791.60 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.