Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
София, 03.10. 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на петнадесети септември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 319/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения И. М. Г. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 158 от 2.04.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 214/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 109 от 16.04.2007 год. по НОХ дело № 75/2005 год. на Пловдивския районен съд.
В искането се подържат доводи, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло, в пределите по чл. 347 НПК правилността на влялия в сила съдебен акт, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 109 от 16.04.2007 год. постановена по НОХ дело № 75/2005 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия И. М. Г. за виновен в това, че от началото на месец юни до началото на месец юли 2002 год. в с. К., обл. Пловдивска, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на продължавано престъпление, възбудил у Г. С. Л. заблуждение, че ще посредничи при продажбата на 28 050 кг.стоманена шина на стойност 15 497.62лв и с това причинил на Г. Л. вреда в големи размери, поради което и на основание чл. 210 ал.1т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 , чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и в това, че през месец юли 2002 год. в с. К.,обл. Пловдивска противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел на стойност 130.73лв, поради което и на основание чл. 206 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
С въззивно решение № 158 от 2.04.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 214/2008 год. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал престъпленията по чл. 210 ал.1т.5 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК и по чл. 206 ал.1 НК в такова по чл. 206 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК и му е наложил наказание две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила, а е отменил приложението на чл. 23 ал.1 НК.
Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е направено в срока по чл. 421 ал.3 НПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Доводът на осъдения за постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с нарушение на правото му на защита. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция недопустимо е преквалифицирала деянието и му е наложила наказание по друг текст от НК, каквото обвинението не му е предявено с обвинителния акт и по което не се е защитавал. Оплакването не намира опора в данните по делото и разпоредбите на НПК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно конкретно е индивидуализирано деянието относно времето, мястото и начина на извършването му, като са посочени фактически обстоятелства, че пострадалия го упълномощил устно да го представлява при продажбата на стоманените шини и да му отчита получените суми срещу определено възнаграждение, че в изпълнение на тази уговорка на два пъти с товарни автомобили извозил от дома му инкриминираното количество метални шини, които закарал в гр. П. и се разпоредил с тях противно волята на собственика, като още първия път иззел оставеното количество в склада на ЕТ”Ангел Стоилов 96” и го продал за вторични суровини, а оставеното количество в “Метал Снаб Хординг”АД заменил с друга стока, без да се отчете на съконтрахента си, а втория път, след като го уверил, че шината е продадена и търговеца иска още, натоварил и останалото количество. Тези факти са квалифицирани от представителя на обвинението като престъпление измама, което е възприето от първоинстанционния съд. Същите съставомерни факти, по които се е защитавал, при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция са квалифицирани като престъпление “обсебване”, в какъвто смисъл са и указанията по прилагането на закона в отменителното решение на касационната инстанция.
Не намира опора в разпоредбите на НПК съображението че правната рамка, по която протича процеса се определят от обвинението, като съдът е лишен от възможност да приложи различен материален закон. Фактът, че в обвинителния акт деянието е квалифицирано като “измама” не обвързва съда да възприеме във всички случаи предложената квалификация. Противното би означавало да се лиши от задължението си да приложи точно материалния закон при установените по делото факти. Съответствието между обвинението и осъдителната присъда не следва да се разбира като пълно покриване между тях в частта и по квалификацията на деянието. В този смисъл е правомощието на въззивната инстанция по чл. 337 ал.1т.2 НПК да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Подсъдимият би бил лишен от възможността да се защити само при наличието на съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението, когато се признават за установени различни съставомерни факти или се приложи по-тежко наказуем материален закон. В рамките на първоначалното фактическо обвинение може да бъде осъден за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без извършване на процесуални действия по чл. 287 НПК за изменение на обвинението.
В настоящата хипотеза, при цялостния анализ на всички събрани доказателства, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на решаващия съд. След като е приела, че подсъдимия е установил фактическа власт върпу предмета на престъплението на базата постигнато съгласие със собственика и не е действал с първоначално измамливо намерение, а след това се разпоредил с него, правилно е отказала да възприеме предложената квалификация. Като е приложила друг материален закон, който точно е преценила като по-леко наказуем, не е нарушила процесалните правила и не е ограничила правата на подсъдимия. Въпросът относно тежестта на двете престъпления законосъобразно е решен чрез съпоставяне на санкцията, която се предвижда в особената част на НК за тях. Правилно е преценено, че престъплението по чл. 206 ал.1 НК е по-леко наказуемо защото се предвижда по-малко по размер наказание, в сравнение с това, да което е осъден от първата инстанция. Приложеният материален закон е по-благоприятен и с оглед квалификацията на цялостната престъпна дейност на подсъдимия като едно продължавано престъпление.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не е допуснато поддържаното от осъдения съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за възобновяване производството по делото и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения И. М. Г. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 214/2008 год. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е изменена присъда № 109 от 16.04.2007 год. по НОХ дело № 75/2005 год. на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: