О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№343
София, 15.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 311 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от А.-М. К. Б. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело решение в частта му за разноските с искане исканията на М. на в. р. и Р. Б. за присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответната страна не изразява становище по така направеното искане.
За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
С решение №15/06.02.2012г.,постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Д състав,постановено на 18.06.2010г. по гр.д.№1158/2008г.,поправено с решение от 01.12.2010г. по същото дело, е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от А.-М. К. Б. против Р. Б., п. от м. на р. р. и б. и против М. на в.р. иск за предаване владението на ? ид.част от имот,означен с буквите А-Б-В-Г-А, оцветен в зелено,с площ от 252кв.м. и имот,означен с буквите А-Г-Д-Е-Ж-А,оцветен в жълто,с площ от 570кв.м.,на скицата на в.л.Й. Н., намираща се на стр.76 по гр.д.№4693/96г. на СРС,32 състав,неразделна част от решението,представляващи части от бивша нива в [населено място], м.”Д. Л.” и А.-М. К. Б. е осъдена да заплати на М. на в. р. сумата 340.10лв., представляваща направените по делото разноски и на Р. Б., п. от м. на р. р. и б. сумата 766.20лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.
Искането за присъждане на направените по делото разноски по делото е направено своевременно от представителите на ответниците по предявения иск.
Неоснователен е доводът на молителката А.-М. К. Б.,че отговорността й за разноски по реда на чл.78,ал.8 ГПК не следва да бъде ангажирана,тъй като на първа инстанция по гр.д.№4693/2006г. е освободена от заплащане на такси и разноски на основание чл.63,ал.1,буква”б” ГПК/отм./.
Освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски по реда на чл.63 ГПК/отм./,респ. чл.83 от сега действащия ГПК, касае сумите,които страната дължи за разглеждане на делото и за извършване на поисканите от нея процесуални действия по събиране на доказателства,за които ГПК предвижда това /експертизи,разпит на свидетели,оглед, освидетелствуване и др./,но не и сумите,които следва да бъдат заплатени на другата страна по реда на чл.64 ГПК/отм./,респ. чл.78 от сега действащия ГПК. Съдът не разполага с компетентност да освободи страната от заплащане на разноски по чл.78 от сега действащия ГПК,тъй като тези разноски са последица от отговорността спрямо другата страна в процеса за неоснователно предявяване на претенции и оспорвания,по повод на които са били извършени процесуални действия по осъществяване на защита, свързани със заплащане на такси и разноски.
Неоснователен е доводът на молителката,че доколкото Р. Б. не е внесла държавна такса за разглеждане на касационната й жалба,това е пречка касационната й жалба да бъде разгледана и да й бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение.
С определение №584/07.06.2011г. са дадени указания общо до двамата касатори /Р. Б. и М. на в. р./ за внасяне на дължимата държавна такса,като изпълнението на задължението от единия от тях с оглед качеството им на необходими другари, има за последица разглеждане на жалбата и на другия касатор.
Неоснователен е доводът,че разноски не следва да бъдат присъждани,тъй като не е бил представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК не съставлява пречка за присъждане на разноските,а има за последица невъзможността да се иска изменение на решението в частта му за разноските, каквато хипотеза в случая не е налице,доколкото искането за изменение на решението е направено от А.-М. К. Б., а не от страната,на която са присъдени разноски.
Неоснователен е и доводът,че разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК не следва да намери приложение,тъй като б. д.се представлява от м. на р. р. и б., а не от юрисконсулт.
Действително съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, д. се представлява от м. на р. р. и б.. Така установеното законно представителство на д. като юридическо лице обаче не съставлява пречка същата да бъде представлявана и от юрисконсулта на учреждението,на което е възложено процесуалното представителство посредством изрично упълномощаване, каквото в случаи,подобни на настоящия,според трайно установената съдебна практика се осъществява именно от юрисконсултите на М. на р. р. и б.. Поради това според настоящия състав не съществува процесуална пречка в полза на държавата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за така осъществената защита.
Неоснователен е и доводът,че за възложената работа юрисконсултът получава месечно възнаграждение за цялостната си трудова дейност от М. на р. р. и б.,а не от министъра,не е получил възнаграждение,идентично с адвокатското,поради което и не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният закон предвижда възможност за присъждане на разноски по реда на чл.78,ал.8 при установено осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт в допустимите хипотези. И доколкото,както вече беше отбелязано,законът допуска м. на р. р. и б. да упълномощи служител с юридическо образование с осъществяването на защитата на държавата,то и представлявания правен субект има право на разноски,които изрично са предвидени в процесуалноправната норма.
Поради тези съображение настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.-М. К. Б. за изменение на решение №15/06.02.2012г.,постановено от ВКС,ІІ ГО по гр.д.№311/2011г. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: