Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
гр.София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3076/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 815/ 23.06.2015 г., постановено по настоящето дело, по жалба на А. „М.” е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 69/ 12.01.2015 г. по гр.д.№ 3083/ 2014 г., с което А. „М.” е осъдена да заплати на А. М. М., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], 6 000 лв обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, със законната лихва върху тази сума от 19.03.2014 г. до окончателното й изплащане.
Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за приложимия закон по иск за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразно издадено наказателно постановление и дали разходите за защита при обжалване пред съд на такова постановление съставляват имуществени вреди, настъпили в причинна връзка с издаването му.
С Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, т.1, се прие, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към постановлението е посочено, че основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. С това пряко е отговорено на първия от поставените в настоящето производство въпроси – приложимият закон по иск за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразно издадено наказателно постановление, е чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а делата образувани по такива искове, са подсъдни на административните съдилища.
С постановлението се прие също, че законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.1 ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Следователно на втория поставен в настоящето производство материалноправен въпрос не е даден пряк отговор, но в тълкувателния акт изрично е посочено, че компетентен да разгледа такъв спор е съответният административен съд. Административните съдилища не са във ведомството на общите съдилища и по правни въпроси, които са отнесени в тяхна компетентност, задължително тълкуване може да дава само общо събрание на съдиите от съответната колегия или колегии на Върховния административен съд – арг. от чл.124 ал.1 ЗСВ. Поради това настоящият съдебен състав не е компетентен да даде обвързващо тълкуване по въпроса съставляват ли разходите за защита при обжалване пред съд на наказателно постановление имуществени вреди, настъпили в причинна връзка с издаването му. Следва да се отбележи само, че установената по реда на чл.291 ГПК практика от Върховния касационен съд не поставя под съмнение наличието на причинна връзка между вредите, съставляващи разноски по наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, и неоснователно повдигнатото обвинение. Във всеки случай държавата отговаря за тези вреди по реда на чл.2 ЗОДОВ (срв. решения на ВКС № 843/ 23.12.2009 г. по гр.д.№ 5235/ 2008 г., II г.о.; № 457/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 1506/ 2009 г., ІV г.о.; № 355/ 03.08.2010 г. по гр.д.№ 1651/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 781/ 30.11.2010 г. по гр.д. N 511 /2010 г., ІV г.о. и др.).
Предвид отговорът, даден на първия материалноправен въпрос, жалбата е основателна. Съдът е сезиран с искова молба от А. М. М., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], в която са изложени твърдения за причинени имуществени вреди при осъществяване на административно-наказателна дейност. Ищцата заявява, че срещу нея е издадено от началник на „М. П.” наказателно постановление от 29.11.2010 г., което впоследствие по нейна жалба е отменено от съда като незаконосъобразно. За защита в съдебното производство по обжалване на това постановление тя разходвала сумата 6 000 лв, представляваща имуществена вреда. Поддържа, че вредата е настъпила в причинна връзка с административно-наказателното преследване срещу нея, което с влязло в сила съдебно решение е признато за неоснователно осъществено. От тези факти ищцата извежда искането си ответната А. да бъде осъдена да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер 6 000 лв. При така изложените правопораждащи фактически твърдения, приложимият материален закон е разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Компетентен да разгледа спора е Административен съд Пловдив, а не Пловдивски районен съд.
Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се изпрати за разглеждане на иска от компетентния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 изр.2 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 69/ 12.01.2015 г. по гр.д.№ 3083/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 4357/ 2014 г.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Пловдив по компетентност за разглеждане на спора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: