– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
гр. София, 19.07.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 23.05.2018 (двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1839 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6346/05.04.2018 година, подадена от С. И. А., срещу определение № 787/06.03.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по ч. гр. д. № 699/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че подадената от С. И. А. срещу разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година, частна жалба № 394/02.01.2018 година е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство.
В частната си жалба С. И. А. оспорва този извод на въззивния съд като излага съображения за това, че разпореждането на първоинстанционния съд трябва да се определи като преграждащо такова и поради това подлежи на обжалване. С оглед на това е направено искане обжалваното въззивно определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на подадената срещу разпореждането частна жалба.
Ответникът по частната жалба К. К. Р. е подал отговор на същата с вх. № 8257/03.05.2018 година, с който е оспорил същата като неоснователна и е поискал като такава да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
С. И. А. е бил уведомен за обжалваното определение на 29.03.2018 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 6346/05.04.2018 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с подадената от С. И. А. срещу разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година се атакуват указания на съда, с които е поискано от С. И. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи дали преминава от установителен иск по чл. 422 от ГПК към осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, като в същия срок представи и доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС, в размер на 20 219.87 лева за главницата и 2022.58 лева за неустойката.
По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за обжалваното първоинстанционно определение, поради което възможността за обжалването им, а оттам и на допустимостта на подадената от С. И. А. срещу него частна жалба № 394/02.01.2018 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на първоинстанционното разпореждане не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Обжалваното първоинстанционно разпореждане не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер би имало определението за прекратяване на производството по делото, вследствие на неизпълнение на дадените от съда указания. Именно това определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при това обжалване ще бъде проверявана и законосъобразността на дадените с обжалваното разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година указания, включително и това дали правилно е преценено обстоятелството дали искът е такъв по чл. 422 от ГПК или осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
С оглед на горното правилно съставът на Софийския апелативен съд е приел, че разпореждане № 47 482/04.12.2017 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 11-ти състав, постановени по гр. д. № 6240/2011 година, не подлежат на обжалване, поради което подадената от С. И. А. срещу него частна жалба частна жалба № 394/02.01.2018 година е недопустима. Затова като е оставил гази жалба без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 787/06.03.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, постановено по ч. гр. д. № 699/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.