Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
София, 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1265 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. Й. против решение № 366 от 23.11.2007г., постановено по гр.д. № 512 по описа за 2007г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 800/11.12.2006г. по гр.д. № 892/1998г. на Пернишки РС, в частта му, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот с площ 360 кв.м., съставляващо парцел **** от кв. 306 по плана на гр. П., ведно с построената в него жилищна сграда от две стаи, кухня, антре и мазе.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответниците по касация М. А. Х., М. С. С. , А. К. М., М. К. А., К. А. Т., Е. А. Т., В. П. Р., Л. А. Й., В. З. Д., Б. М. А., И. М. К. , последните три като наследници на починалата в хода на производството на 08.03.2008г. Младенка С. С. и О. П. не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пернишки окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния имот – дворното место и жилищната сграда в него са неподеляеми, а поради това, че съсобствеността върху него е смесена, възникнала по наследство и отчуждаване за О. П. , е неприложима нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК, поради което претенцията за възлагане на касаторката Л. А. Й. е отхвърлена.
В касационната жалба се излагат доводи, че незаконосъобразно е прието, че О. П. е собственик на 1/30 ид.ч., защото тя е отчуждена от наследниците на С. С. Х. , който не е могъл да придобие от майка си Г никаква част.
Доводите са неотносими към втората фаза на делбата. С влязло в сила решение № 350 от 08.11.2001г. по гр.д. № 342/2001г. на Пернишки окръжен съд, което не е обжалвано пред ВКС е прието, че имота е съсобствен между О. П. и всички наследници на А. Т. Д. , починал 1949г. – неговите деца, респективно низходящите им и втората му, преживяла го съпруга Г, починала на 08.01.1985г., наследена от децата си от предходен брак М. и С. По отношение на имота е била проведено отчуждаване със заповед № 501/17.05.1976г., но тъй като А. С. В. не е поискала отмяна на отчуждаването, съдът е приел, че за припадащата й се по наследство 1/30 ид.ч. отмяната на отчуждаването, извършена с решение № 7445/13.10.1992г. на кмета не е произвела действие и А. В. не е върнала получения в обезщетение апартамент. Отмяната на отчуждаването по ЗВСНОИ можеше да се иска само от съсобственика, който подава заявление и подаденото от един съсобственик искане не ползва останалите. Отчуждаването се отменя само за идеалната част, бивша собственост на подалия искането. По тези съображения с влязлото в сила решение за допускане на делбата е определена квота на О. П. в размер на 1/30 ид.ч., придобита от нея на основание отчуждаване. Така изводът на въззивният, че е налице смесена съсобственост, възникнала на основание наследяване и отчуждаване е обоснован, защото е формиран на основание влязлото в сила решение по допускане на делбата, което е задължително за страните и за съда. По въпроса, че общината притежава 1/30 ид.ч., придобита в резултат на отчуждаване е налице сила на присъдено нещо,поради което този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящата фаза на делбата.
Неоснователно се поддържа оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е спазил стриктно нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/ и задължителната практика по приложението й. Съгласно ТР № 1/2004г. възлагане на основание чл. 288, ал.3 от ГПК е допустимо само когато съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване. До този извод се стига след граматическото и логическото тълкуване на правната норма, която изисква „при откриване на наследството“ заявилият претенцията да е живял в него. Това изискване изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. При наличие на смесена съсобственост, възникнала на основание наследяване и друг юридически факт, а в случая такъв е отчуждаване, този способ за ликвидиране на съсобствеността е неприложим. Следователно предвид неподеляемостта на процесния имот и неприложимостта на нормата на чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/ избрания от съда способ за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан на основание чл. 288, ал.1 от ГПК /отм/ е единствения възможен и поради това законосъобразен.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение от въззивния съд, като съобразено с материалния закон и задължителната практика на ВКС е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 366 от 23.11.2007г., постановено по гр.д. № 512 по описа за 2007г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: