О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№214 по описа за 2009г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 20.05.08г. по гр.д. №4030/06г. на СГС, ІІ-Д с-в, е отменено решението от 02.05.06г. по гр.д. №2089/05г. на СРС, 47 с-в и е отхвърлен предявеният от С. П. К. срещу Л. Г. Г. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, вр.чл.79, ал.1 от ЗС за признаване правото на собственост върху построената в УПИ *, кв.51 по плана на гр. С. масивна жилищна сграда на три етажа, по силата на давностно владение.
Въззивният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, не е просрочена. Съобщението за първоинстанционното решение е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 29.05.06г., а жалбата е подадена на 10.10.06г., в изискуемия от закона 14 дневен срок.
По съществото на правния спор е прието, че на 02.09.94г. ищецът С е закупил ? ид.част от процесния парцел, а през периода септември – ноември 1994г. го е застроил с незаконна триетажна сграда. На 26.01.95г. ответникът в настоящото производство Л. Г. е предявил срещу С. К. иск по чл.108 от ЗС за собственост на ? ид.част от парцела – УПИ *, кв.51 по плана на гр. С., който е бил уважен с влязло в сила решение. Преди завеждането на иска, Г. се е противопоставял на извършваното от К. строителство, като е подавал жалби до П. и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със заповед от 27.06.2000г., влязла в сила, главният държавен инспектор ДНСК е забранил достъпа и ползването на жилищната сграда и е разпоредил прекъсване на захранването с ток и вода. Изпълнението на заповедта е спряно от съда само в частта, с която е забранен достъпът до сградата.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че с предявяването на иска по чл.108 от ЗС за мястото е прекъсната на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД и давността за построената в него сграда. До завеждане на настоящия установителен иск не е изтекла изискуемата десетгодишна давност за сградата. Но дори да се приеме, че по отношение на сградата давността не е била прекъсната, владението на ищеца не е било спокойно, то е било смутено с действията на Л. Г. , който се е противопоставял на владението на сградата от К. – т.е. не е налице бездействие на собственика и дезинтересирането му от собствеността.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. К. В нея се съдържа оплакване, че съдът недопустимо се е произнесъл по просрочена въззивна жалба, освен това постановеното от него решение е незаконосъобразно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателят счита, че съществените процесуалноправни въпроси са кога влизат в сила решенията, как се броят сроковете за обжалване, кога са редовни и допустими въззивните жалби. Същественият материалноправен въпрос е какво е приложението на института на придобивната давност по отношение на незаконни строежи.
Ответникът в производството Л. Г. оспорва жалбата по същество. Твърди, че е получил съобщение за първоинстанционното решение чрез своя процесуален представител на 29.09.06г., а въззивната жалба е подадена на 10.10.06г. – в рамките на законния 14 дневен срок.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на въззивната жалба съдът е действал в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.200, ал.1, б.”ж” от ГПК /отм./, както и в противоречие с приетото в т.13 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС, че просрочената жалба се връща. В разрез с тази практика е разгледана по същество въззивна жалба, подадена на 10.10.06г., при положение, че страната е получила съобщение за решението на районния съд на 29.05.06г., както е констатирал въззивният съд. Ако е имал съмнение за датата на получаване на съобщението, тъй като върху официалния документ има поправки, съдът е следвало да изясни този въпрос чрез справка в книгата на съобщенията, която се води в Б. “П” в СРС, но не и да приема жалбата за редовна, при данните по делото. Доколкото за датата на връчване на съобщението – 29.05.06г. или 29.09.06г. между страните има спор, той следва да се реши в касационното производство, след допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По съществения материалноправен въпрос за възможността да бъде придобит по давност незаконен строеж, при наличие на противопоставяне на собственика на земята чрез сезиране на П. и органите на ДНСК, касационното обжалвалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.05.08г. по гр.д. №4030/06г. на СГС, ІІ-Д с-в.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 927,38лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
По искането на жалбоподателя за издаване на обратен изпълнителен лист за разноските във въззивното производство – молба вх. №3119/02.04.09г., съдът ще се произнесе при условията на чл.245, ал.3 от ГПК, след постановяване на решение по касационната жалба.
Делото да се изпрати на Софийски градски съд, ІІ-Д с-в за произнасяне по молба вх. №3657/17.04.09г. на Л. Г. за издаване на изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: