О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 24.07.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли и две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 2309 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Д. З. С., чрез адв. К. А. С., срещу разпореждане от 23.05.2018 г., постановено по въззивно ч.гр.д. № 1338/2018 г. от Софийски апелативен съд.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е нищожно, защото е постановено при липса на компетентност (допустимостта на частна касационна жалба не се проверява от въззивния съд), неправилно формиран съдебен състав (едноличен, вместо тричленен) и неподписан съдебен акт (връчен е препис без подпис на съдията). Излагат се съображения и за неправилност на разпореждането – частна жалба се връща само, ако е подадена след изтичане на срока за обжалване, ако не са отстранени в срок допуснатите нередовности или въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Въззивното определение, срещу което е подадена частна касационна жалба, освен това не попада в хипотезите на т. 1, т. 2 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложим. Предмет на делото е трудов спор по чл. 344, ал. 1 КТ и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно съдията – докладчик е върнал частната касационна жалба.
Софийският апелативен съд е потвърдил въззивно определение на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима частна жалба против определение на Софийски районен съд, с което е отказана поправка на съдебен протокол по гр.д. № 15510/17 г. на 63 с-в.
Определението, с което се поправя или се отказва поправка на съдебен протокол не подлежи на касационно обжалване – актът не е преграждащ, нито е постановен по друго производство по см. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (виж т. 1, абз. 1 от ТР № 5/2015 г. от 12.07.2018 г.). Ето защо и актът, с който се прегражда развитие на процедурата по реда на чл. 151 ГПК, също е изключен от касационен контрол по арг. чл. 274, ал. 4 ГПК.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че разпореждането на администриращият Софийски апелативен съд е нищожно. Съдебният акт е подписан – за неговата форма и съдържание се изхожда от оригинала, пришит по делото и обявен по надлежен ред. Страната получава копие от същия, което не съдържа подпис на съдията. По характера си актът, с който се връща частна касационна жалба е разпореждане, което значи, че се постановява еднолично, от съдията – докладчик по делото или заместващ го съдия. Администриращият съд извършва проверка не само за редовност на обжалвания съдебен акт (решение, определение, разпореждане), но и за неговата допустимост, така, че в компетенциите на Софийски градски съд в случая е било да прецени дали частната касационна жалба е срещу акт, подлежащ на касационна проверка.
В заключение, частната жалба е неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.05.2018 г., постановено по въззивно ч.гр.д. № 1338/2018 г. от Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: