Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
София, 31 юли 2013година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря:Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора :Кирил Иванов
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №970 по описа за 2013 година
Производството за възобновяване на нохд.№959/2012 г. на Районен съд гр. Плевен и внохд.№806/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен е образувано по искане на осъдените Н. П. А. и Р. М. Р..
В съдебно заседание исканията се поддържат лично и от защитници,с ангажирани всички касационни основания.
Гражданския ищец и частен обвинител К. П., не е взел становище по исканията.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а наказанията на двамата осъдени достатъчни и справедливи.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 20.02.2013 г. постановено по внохд.№806/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен е изменена присъда по нохд.№959/2012 г. на Районен съд гр. Плевен, само в частта за първоначалния режим определен на осъдения Р. Р.,който да се счита за общ в затворническо общежитие от открит тип,в останалата й част, с която той и осъдения Н. А. са признати за виновни за времето от 21.10.2011 г. до 24.10.2011 г. в [населено място] , в сградата на сектор „Арести”,в килия при условията на продължавано престъпление и в съучастие,като извършители ,с използване на сила и заплашване осъществили престъпния състав на чл.157 ал.1 т.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК вр. с чл.26 ал.1 НК,от което пострадал К. П.,поради което и на посоченото основание и при условията на чл.54 НК са осъдени както следва :
-Н. П. А. на лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца ,при първоначален строг режим в затвор
-Р. М. Р. на лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим/коригиран по горе/
Присъдата е потвърдена.
С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. дължими от осъдените солидарно,заедно със законните последици.
ПО ИСКАНИЯТА за възобновяване на осъдените А. и Р. :
Ангажирани са всички касационния основания,като се акцентира на оценката на доказателствата направени от инстанционните съдилища,при която изводите по фактите били изградени единствено на показанията на пострадалия.Непълен бил анализа на доказателствата и доказателствените средства,които били обсъждани избирателно,не били отстранени противоречията в показанията на пострадалия,а те и не били подложени на критичен анализ.
Оплаквания има и за отказани доказателствени искания-да бъдат разпитани лицата от съседни килии в ареста.Не били убедителни и съображенията в мотивите защо съда приема за достоверни показанията на П..Не била установена сексуалната му ориентация.
Доводите са неоснователни,правени са и пред инстанционните съдилища и след като подробно са обсъдени /особено от въззивния съд ,в изпълнение задължението си по чл.339 ал.2 НПК/, правилно и законосъобразно са останали без последици и това е така защото :
Не вярно е твърдението ,че изводите на съда по фактите са базирани единствено на показанията на пострадалия.
Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,които са анализирани,съпоставени ,като липсват претендираните игнорирания и избирателност.Изводите са последователни и подчинени на правилата на формалната логика.
Освен показанията на пострадалия правилно са взети предвид заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза на пострадалия,която е в смисъл -„Имаме основание да приемем,че действително е преживял травматично случилото се,с остра стресова реакция, в отговор на неприемливо сексуално поведение насочено спрямо него /пострадалия /.Не е склонен към неоснователни обвинения,по скоро обратно – да се примири,привично стеснителен ,с чувство за страх,премълчаване на обстоятелства или факти.Ниска възможност да се справи с проблемна ситуация.Установено постравматично разстройство,за което е настанен в психиатрично заведение за два месеца”.
Заключението на в.л. д-р К. констатирал при прегледа на пострадалия –„има зачервяване в областта на целия анален отвор и цепване на лигавицата”.Това заключение не е оспорено от защитата и напълно изключва, доводите за липса на обективни находки от посегателството на осъдените върху пострадалия.
От съществено значение са и показанията на майката на пострадалия-„казаха ми /служители в ареста /, че са го изнасили в ареста,изприщена беше цялата му уста,след това в къщи ми разказа всичко подробно” и на св.Л.-„разплака се,разтрепери се,слаб 30 кг.,каза че са се гаврили с него задържаните, които са били с него в една килия.
Дори само тези доказателства и доказателствени средства да бяха взели предвид инстанционните съдилища то извода за това ,че на посоченото място и време по описания начин осъдените са осъществили, по отношение на пострадалия престъпния състав на чл.157 НК би бил при вярна и прецизна оценка на доказателствата по делото.
При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.В тази връзка няма мотиви и в двете искания.
Неоснователно и е оплакването за явна несправедливост на наложените наказания.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите тогава, инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение ,отчетена е и водещата роля на Н. А.,за когото наказанието е при превес на отегчаващите вината обстоятелства,а за Р. Р. при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Правилно е оценена изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от двамата.В този смисъл наказанията са достатъчни и справедливи и не са в нарушение на чл.348 ал.5 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,наказанията справедливи ,а исканията им за възобновяване изцяло неоснователни.
Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за възобновяване на нохд.№959/2012 г. на Районен съд гр. Плевен и внохд.№806/2012 г. на Окръжен съд гр. Плевен , от осъдените Н. П. А. и Р. М. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :