О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр.София, 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 470/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на „У” А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1809/ 03.12.2008 г. по гр.д. № 2413/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Пловдив по гр.д. № 3639/ 2007 г., с което са уважени предявените от Г. Х. М. против жалбоподателя искове за обявяване за незаконно на уволнението, извършено със заповед на представители на „У” А. от 01.10.2007 г., за възстановяване на М. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 270,47 лв. С въззивното решение е отменен първоинстанционният съдебен акт в частта, в която частично е бил отхвърлен искът за обезщетение и жалбоподателят е осъден да заплати това обезщетение в пълния предявен размер от 2 790 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос – от кога тече срокът по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание на извършителя на нарушението. Според касатора въззивният съд е приел, че този срок тече от датата на изготвяне на доклад за извършеното нарушение от служител на банката. Това противоречало на практиката на ВКС, според която срокът тече от друг момент – от този, в който субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършване на нарушението. Налице било произнасяне и по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – тъй като по свое усмотрение и без доказателства въззивният съд приел за доказани факти, които били от съществено значение за изхода от спора. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – Г. Х. М. – не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Въпросът за това, от кога тече срокът по чл.194 ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание на извършителя на нарушението, е съществен материалноправен въпрос, тъй като от отговора на същия зависи в какви времеви рамки работодателят – юридическо лице може да упражни дисциплинарната власт,която има спрямо работниците съгласно на КТ. Следва да се приеме, че този въпрос в обжалваното решение е разрешен в противоречие с решения на ВКС, ІІІ г.о. № 1494/ 27.11.2007 г по гр.д. № 2756/ 2004 г. и №1563/ 12.12.2007 г по гр.д. № 2674/ 2004 г. (приложени към жалбата), тъй като въззивният съд е счел, че работодателят – юридическо лице следва да се счита уведомен за извършеното нарушение от момента, в който за неговото извършване е съставен доклад от служител на банката. Обратно, в цитираните решения на ВКС е прието, че този срок тече от датата, на която извършването на нарушението е станало известно на субектът на дисциплинарна власт (съответно наказващият орган). Изложеното води до извод, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решил в противоречие с практиката на ВКС.
Поради това съдът намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, а доводите на жалбоподателя за постановяване на обжалвания акт в нарушение на материалния закон – да бъдат разгледани по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1809/ 03.12.2008 г. по гр.д. № 2413/ 2008 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя „У” А. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 105,80 лв (сто и пет лева, осемдесет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държана такса, или при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: