2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 10.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4001 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на заповед № 478/2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по гр.д.№ 580/2011 г. от Районен съд – Димитровград, предвид подадената допълнителна уточняваща молба от молителката.
Състава на ВКС счита, че молбата е процесуално недопустима, по следните съображения:
На отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г/. Поради това не подлежат на отмяна определенията за прекратяване на делото, определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е например случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. „в“, „г“, „д“ и „ж“ ГПК /отм./.
В настоящия случай е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, а при възникнал спор защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК и в рамките на исковото производство при предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.422 ГПК. При невъзможност да подаде възражение, длъжникът може да осъществи защитата си чрез възражение пред въззивния съд при основанията, предвидени в чл.423 ГПК. Предвидена и е възможност за оспорване на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по исков ред, съгласно чл.424 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за издаването й, подлежи на оспорване по описания специален ред, но не и на извънреден контрол на основанията по чл.303, ал.1 ГПК. В такъв смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 805 от 21.09.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 537/2012г., ІІ т.о., ТК, Определение № 30 от 14.01.2014г. по ч.т.д. № 4461/2013г., ІІ т.о., ТК.
По изложените съображения настоящият състав счита, че подадената молба за отмяна по чл.303 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на заповед № 478/2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по гр.д.№ 580/2011 г. от Районен съд – Димитровград, подадена от М. Д. П. от [населено място], обл.Х., като процесуално недопустима.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на молителката, с частна жалба.
Председател: Членове: 1. 2.