Р Е Ш Е Н И Е
№ 346
гр. София, 13.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 16 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 111 от 04.10.2006 г. по гр. д. № 2988/05 г. Районен съд гр. П. е осъдил ”Родопи – 95” А. с. П. да преустанови неоснователните действия с които се пречи на С. Х. Д. и М. А. Д. да упражняват правото си на собственост върху терен от 0.7 дка в м. ”Д”, имот № 1* по картата на землището на с. М., като го отдават под наем на трети лица и събират наеми от същите. Осъдил е ”Р” А. да заплати на С. Д. и М. Д. 16 740 лв. обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от 28.01.2004 г. до 11.10.2005 г.
С решение № 1* от 11.10.2007 г. по гр. д. № 3058/06 г. Окръжен съд гр. П. е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД е уважен, като е върнал делото в тази част за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В останалата част решението е оставено в сила.
Срещу решението на въззивния съд в частта, в която първоинстанционното решение е обезсилено, е подадена жалба от М. Д. , Й. М. Д. и К. С. Д..
Решението е обжалвано и от ”Родопи – 95” А. в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решението по иска с правно основание чл. 109 ЗС съдът е изложил доводи, че ищците са доказали правото си на собственост върху терена. От 2004 г. те са реституирани собственици с решение на ОСЗ. Върху възстановения им имот имало поставени павилиони, които били отдавани под наем от ответника, с което на ищците се пречело да ползуват имота си. За да обезсили първоинстанционното решение в частта в която искът за обезщетение е уважен, въззивният съд е приел че претенцията неправилно била квалифицирана по чл. 59 ЗЗД, затова решението в тази част било недопустимо.
По касационната жалба на ищците:
В касационната жалба на ищците се твърди че решението на първоинстанционния съд е допустимо. Съдът смесил основанието на иска с правната квалификация на спора, като можел и сам да промени квалификацията.
Жалбата е основателна. Въз основа на твърденията в исковата молба и търсената защита съдът е приел че правното основание на иска е чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, а не чл. 59 ЗЗД, затова е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото в тази част за ново разглеждане. Действията на съда са незаконосъобразни. Въззивният съд не е предприел необходимите процесуални действия за да определи действителния предмет на спора. Ищецът не е задължен да посочи правното основание на иска си, а и съдът не е длъжен да се съобрази с дадената от ищеца квалификация на спорното право. Подвеждането на заявените факти под съответната правна норма е задължение на съда. С оглед правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора, не е имало пречка той да посочи правилната според него квалификация и да реши спора по същество, без да връща делото на първоинстанционния съд. Това незаконосъобразно действие е основание за отмяна на решението в тази обжалвана част и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд. При определяне на правното основание съдът следва да прецени кой е приложимия закон, като разграничи основанията по чл. 55 ЗЗД, по чл. 59 ЗЗД, както и евентуално по чл. 93 ЗС.
По касационната жалба на ответника:
Според касационната жалба на ответника искът по чл. 109 ЗС незаконосъобразно бил уважен. Решението на ОСЗ не легитимирало ищците като собственици на имота, тъй като били нарушени разпоредбите на чл. 13а ал. 5 и 6 т. 2 ППЗСПЗЗ. Ответната фирма, като заинтересована страна, не била уведомена за изработването на помощния план. Съдът не извършил и косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността с оглед нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Жалбата на ответника е основателна, но по други съображения. В исковата молба се твърди, че ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и продължава да получава добиви от него като събират наеми от павилиони и фургони намиращи се в имота, които се дължат на ищците. Иска се от съда да осъди ответника да преустанови неоснователните си действия с които продължава да отдава павилионите под наем на трети лица и събира наеми от същите. С оглед на така заявеното искане съдът е уважил иска на основание чл. 109 ЗС. Настоящият състав счита че въззивният съд е постановил решението си по нередовна искова молба. Когато собственикът е лишен от владението на вещта, той се защитава с иска по чл. 108 ЗС. Предпоставка за предоставяне на защитата по чл. 109 ЗС е ищецът да е собственик и трето лице да извършва противоправно въздействие, с което ограничава възможността на собственика да упражнява правото си, и които той не е длъжен да търпи. В исковата молба не са посочени въздействия върху имота от страна на ответника, а е заявено искане за преустановяване на облигационни отношения между ответника и трети на спора лица. Тези действия са правни, а не фактически действия върху имота, и не са основание за предявяване на иск по чл. 109 ЗС. Съдът е следвало да вземе мерки за изясняване на спора, като укаже на ищеца да уточни вида на търсената защита с оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба. В т. см. т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, като делото се върне на въззивния съд за отстраняване нередовността на исковата молба и за определяне на правната квалификация на исковете.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 11.10.2007 г. по гр. д. № 3058/06 г. на Окръжен съд гр. П. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: