4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в закрито заседание на осемнадесети май,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3149 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез синдика А. С., против решение № 220 / 24.07.2014 год. по т.д.№ 40/2014 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 186/23.10.2013 год. по т.д.№ 188 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд в обжалваната му част и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 232 ал.2 пр. първо ЗЗД – за сумата от 14 040 лева – неиздължена наемна цена по договор за наем № 1 / 01.07.2003 год., за периода 01.10.2011 год. – 21.06.2012 год., както и за сумата над 2 931,65 лева до претендираните 11 139,48 лева – на основание чл.232 ал.2 пр.2 ЗЗД – разходи за електрическа енергия за ползването на имота, дължими от наемателя – ответник за периода 16.12.2010 год. – 21.06.2012 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение в тези му части, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.636 ал.2 вр. с ар.1 ТЗ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е съобразено от въззивния съд възражение – че наемателят е платил, каквото ответникът и в преклузивния срок по чл.367 ГПК не е направил срещу основателността на претенцията по чл.232 ал.2 пр. първо ЗЗД . Твърди необоснованост на изводите на съда по отношение претенцията по чл.232 ал.2 пр. второ ЗЗД, тъй като не са посочени доказателствата и установимите с тях обстоятелства , изключващи част от претендираните разходи за потребена електрическа енергия, като направени за различен от отдадените под наем обекти / гъбарник / .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , със съображения по същество за правилността на въззивното решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното – в частта от въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 232 ал.2 пр. първо ЗЗД, доколкото в изложението по чл.280 ал.1 ЗЗД страната изобщо не е формулирала въпрос относим към претенцията по чл. 232 ал.2 пр. второ ЗЗД , а двете претенции са самостоятелни и необусловени една от друга :
С решение,вписано на 22.12.2010 год.,за ищцовото дружество [фирма] е открито производство по несъстоятелност.Претенцията с правно основание чл.232 ал.2 пр. първо ЗЗД – за осъждане ответника да заплати наемна цена за ползването на отдаден от касатора имот / сгради, комуникационни съоръжения и принадлежности към същите и дълготрайни материални активи под опис / с договор за наем № 1/ 01.07.2003 год., изменен с анекси от 23.09.2009 год. и 28.10.2010 год. – е за периода 01.10.2011 год. – 21.06.2012 год. , т.е. за период по време на висящо производство по несъстоятелност , след вписване решението за откриването му.В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението за неразплащана наемна цена за посочения период,но не е ангажирал доказателства за плащането.По искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза, установила че фактурите,издадени за процесните наеми,са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество по счетоводна сметка 401 „ Доставчици „ . Видно от ползваната счетоводна операция сумите са заплатени в брой в касата на ищеца, като е предоставена на вещото лице справка – списък на касови бонове от фискално устройство, но не и самите касови бонове, изключая един – за м. декември 2011 год. . , за сума от 780 лева , част от дължимия по съответната фактура наем от 1 560 лева. Не е представена на вещото лице хронология на осчетоводяванията по сметка 401 със съответни счетоводни контировки за начисляване на разход за наем и изплащане на всяка фактура по касов път по кредита на счетоводна сметка 501 „Каса„.Допуснатата във въззивното производство допълнителна експертиза потвърждава същите обстоятелства, като единствено са й предоставени за справка и самите касови бонове, 6 от които изписани на ръка,с твърдението за неизправност на фискалното устройство.
Твърдението на ищеца е,че по откритата от синдика специална сметка,по която единствено следва да постъпва изпълнение на парични задължения спрямо дружеството в производство по несъстоятелност, дължимите плащания от наемна цена за процесния период не са постъпвали и това е достатъчно за уважаването на иска.
За да отхвърли претенцията по чл.232 ал.2 пр. първо ЗЗД, въззивният съд не е изложил мотиви относно приложението на чл.636 ТЗ,очевидно игнорирайки го в настоящата хипотеза, като е счел,че счетоводното отразяване на плащането при всяка от страните е достатъчно за мотивиране неоснователност на иска.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос,обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с липса на съдебна практика: Налице ли е изпълнение на задължение по отношение на дружество в открито производство по несъстоятелност, ако плащането е извършено не чрез синдика,съгласно чл.636 ал.1 ТЗ и даденото не е влязло в масата на несъстоятелността ?
Въпросът / изключая предпоставката за реално установено непостъпване на плащането в масата на несъстоятелността, какъвто извод въззивното решение не съдържа / удовлетворява изискването за правен – включен е в предмета на спора и отговор на същия, чрез ирелевиране приложението на чл.636 ТЗ от въззивния съд,е предпоставил решаващите мотиви на въззивното решение по иска с правно основание чл.232 ал.2 пр. първо ЗЗД. Удовлетворен е и допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ,доколкото и предвид редакцията на чл.636 ал.2 ТЗ,отговорът на въпроса не е предпоставен от директното й приложение,а чрез тълкуване за възможния правен способ на приложимост и в настоящата хипотеза.Липсата на съдебна практика относно правните последици на такова плащане – налице ли е недействителност на същото и какъв е субективния й обхват – по отношение на длъжника или на кредиторите на несъстоятелния длъжник или по отношение на всички тях се разпростира тази недействителност – обуславя и значението на отговора на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 / 24.07.2014 год. по т.д.№ 40 / 2014 год. на Великотърновски апелативен съд, в частта в която със същото е отменено решение № 186 / 23.10.2013 год. по т.д.№ 188 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232 ал.2 пр. първо ЗЗД – за сумата от 14 040 лева – неиздължена наемна цена по договор за наем № 1 / 01.07.2003 год., за периода 01.10.2011 год. – 21.06.2012 година .
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание – държавна такса по производството не се дължи, съгласно чл.620 ал.5 ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: