Р Е Ш Е Н И Е
№ 346
гр.София 23.07.2010г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 468 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община] чрез кмета И. П. В., приподписана от юрисконсулт Е. В., против решение № 510/06.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 633/2008 г.
С обжалваното решение въззивната инстанция, като е потвърдила това на първостепенния Златоградски районен съд, е отменила като незаконна заповед за уволнение на И. А. Ф., възстановил го е на заеманата длъжност и работодателя е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и лихва за забава.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган и е немотивирана.
С определение № 1152/20.08.2009 г. съставът на Върховния касационен съд по настоящото дело е допуснал касационното обжалване по въпроса как следва да се мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и за разграничаването на хипотезите на заместване и делегация на работодателска власт с оглед точното приложение на закона /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори:
По въпроса за мотивиране на заповедта:
В обжалваното решение е прието, че в хипотезите на чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ заповедта за уволнение трябва изрично да съдържа указание на коя от двете хипотези се извършва уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото образование или на съответната професионална квалификация.
В приложеното решение № 401/2006 на Великотърновския окръжен съд са изложение съображения, че само при дисциплинарното уволнение има изискване за мотивиране на заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение. В хипотезите на чл. 328 КТ законодателят няма подобно задължение.
Това разбиране е неправилно. Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение.
Както е изяснено в решението по чл. 291 ГПК на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 201/2009 г. обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение, който е станал достояние на работника или служителя.
Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа.
От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
По втория въпрос:
Работодателят, според своята организационна форма и вътрешни правила изразява воля чрез лица, заемащи длъжности, чрез които осъществява представителство. Ако е предвидено и доколкото не е забранено от закон, възможно е определени правомощия да се възложени на друг субект по делегация. Тогава той ги упражнява поради длъжността, която заема и това не зависи от отсъствието на титуляра. Във всички случаи, когато последният отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено временно с всичките му правомощия поради длъжността си или с нарочен акт от компетентния орган. При тази хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания служител, но именно поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява.
В тежест на работодателя е да докаже, когато уволнението не е извършено от ръководителя, че е от лице, разполагащо с работодателска власт било при условията на заместване или по делегация при надлежно овластяване.
По касационните оплаквания:
Правилно въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение, независимо, че с нея не се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде мотивирана. В случая, обаче изводът, че липсва яснота на основанието, поради което е прекратен трудовия договор с Ф. е необоснован. В писменото предизвестие до него, , както и в заповедта, с която след изтичане на срока по чл. 326, ал. 2 КТ, се констатира настъпилото прекратяване на трудовите правоотношения, изрично е посочено, че уволнението е по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо КТ, което значи, че е поради липса на необходимото образование за заемане на длъжността „дежурен общинска администрация”, което е „средно специално”.
Друг е въпросът, че работодателят не е доказал, че действително са налице условията, на които е основал уволнението. Видно от приетите по делото доказателства, изискванията на образование са останали непроменени от датата на сключване на договора с Ф. – 24.02.2004 г., включително и при подписване на следващите във времето допълнителни споразумения – 21.05.2004, 28.01.2005 г., 30.01.2006 г.01.01.2007, г. 04.09.2007 г., така и към датата на уволнението.
Крайното заключение на въззивния съд, че заповедта е издадена от некомпетентен орган е правилно.
Работодателят не спори, че волеизявлението за уволнението не изхожда от кмета на общината. Поддържа, че е налице упражняване на неговите правомощия по заместване, но не представя никакви доказателства в тази връзка; дори не твърди, че титулярът на работодателска власт е отсъствал. Доводът, че заместването се следва по закон, само поради заеманата длъжност /в случая заместник кмет/ не е съобразено с материалния закон.
В заключение, следва да се приеме, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, защото изхожда от лице, което не разполага с работодателска власт и е налице посоченото в нея основание за прекратяване на правоотношението. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски: 350 лв. адвокатски хонорар.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 510/06.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 633/2008 г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на И. А. Ф. сумата в размер на 350 лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: